Определение № 1643 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1656/2023 г.

Производството е по чл. 309 ГПК във вр. с чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх. на ВКС № 7395/23.04.2025 г. (във вр. с молби с вх. №№ 5130 от 22.03.2024 г. и 10983 от 24.06.2024 г.), подадена от процесуален пълномощник на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], молител в производството с правно основание чл. 307, ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по т. д. № 1656/2023 г. по описа на ВКС, е заявено искане за освобождаване на сумата от 43 094 473.43 лв. (представляваща левова равностойност на 22 033 854.39 евро), внесена по сметка на ВКС като обезпечение по смисъла на чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Проследявайки инстанционното и извънинстанционното развитие на производството, молителят твърди, че към настоящия момент са отпаднали основанията за задържане на сумата и моли същата да бъде преведена по изрично посочена в молбата му банкова сметка. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), която в указания едноседмичен срок, считано от получаване на преписа на 07.05.2025 г., не е подала отговор. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 635 от 02.12.2016 г. по ч. т. д. № 2456/2016 г. по описа на ВКС, II т. о., при констатация, че се налице формалните условия, предвидени в чл. 282, ал. 2 вр. чл. 309, ал. 1 ГПК, е било спряно изпълнението на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, въз основа на което е образувано изп. д. № 20168580401364 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 на КЧСИ и с район на действие СГС. С влязлото в сила решение на САС, чието изпълнение е било спряно, на основание чл. 623, ал. 5 ГПК вр. чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е признато и допуснато изпълнение в Република България на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение срещу „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на кредитора – Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, ведно с разходите по изпълнението, възлизащи отделно на сумата от 1 725 832.38 леи. От направената на 20.05.2025 г. справка в счетоводството на ВКС, обективирана в приложена по делото служебна бележка от същата дата, се установява, че сумата в размер на 43 094 473.43 лв. е постъпила на 01.12.2016 г. и се намира по специалната сметката за обезпечения и гаранции на ВКС. С решение № 40 от 21.03.2024 г. по т. д. № 1656/2023 г. настоящият състав на ВКС е приел, че с влязло в сила решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение, е отпаднало и качеството на разпореждането от 21.06.2013 г. на изпълняем на територията на Република България, като държава членка на ЕС, съдебен акт по смисъла на чл. 32 от Регламент № 44/2001 г., на което качество е било основано влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд и е била осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, изискваща влязлото в сила решение да е основано на постановление на съд, което в последствие е било отменено. С оглед на това и на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е отменено решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, и делото е върнато на Софийския апелативен съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав. След връщане на делото в Софийския апелативен съд е постановено решение № 389 от 13.06.2024 г. по в. т. д. № 243/2024 г., с което е потвърдено разпореждане № 4138/10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд, с което е била оставена без уважение молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) с правно основание чл. 623 ГПК във вр. с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, за допускане изпълнение на територията на Република България на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи Районен съд – Букурещ. По подадена срещу това въззивно решение касационна жалба от Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) е образувано т. д. № 1892/2024 г. по описа на ВКС, по което с определение № 1230 от 17.04.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 389 от 13.06.2024 г. по в. т. д. № 243/2024 г. на Софийски апелативен съд. Тези фактически данни по делото и процесуалното правило на чл. 282, ал. 5 ГПК, към което чл. 309, ал. 1 ГПК препраща и според което в разглежданата хипотеза на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК внесеното обезпечение се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено с окончателен акт, дават основание да се приеме, че в настоящия случай молбата следва да бъде уважена. Производството за отмяна на влязлото в сила решение, с което е допуснато изпълнение в Република България на акт на чуждестранен съд за осъждане на молителя „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) сумата 22 033 854.39 евро, е приключило с уважаване на молбата за отмяна. Целта на внесеното обезпечение по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е да гарантира удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане, а съгласно общото процесуално правило на чл. 402, ал. 2 ГПК внесеното обезпечение се освобождава едва след отпадане на причината, заради която е допуснато. С оглед всичко гореизложено е налице хипотезата на чл. 282, ал. 5, предл. първо ГПК, поради което основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 17.04.2025 г. с влизането в сила на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, поради което едногодишният срок по чл. 82 ГПК не е изтекъл. Това е така, доколкото след внасяне на 01.12.2016 г на сумата от 43 094 473.43 лв. (представляваща левова равностойност на 22 033 854.39 евро), от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД, като обезпечение по смисъла на чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав до постановяването на определение № 1230 от 17.04.2025 г.по т. д. № 1892/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 389 от 13.06.2024 г. по в. т. д. № 243/2024 г. на Софийски апелативен съд, са били проведени общо три производства за отмяна на решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав,, първите две от които са завършвали с решения за оставяне без уважение на молбите за отмяна / Решение от 28.01.2019 г. по т.д. № 3132/17 на Второ т.о.по молба от 02.12.2016 г. и Р № от 13.04.2021 г. на ВКС, Първо т.о. по т.д. № 2747/2019 по описа на същия по молба от 03.07.2019 г. /. Процесната внесена сума като обезпечение по смисъла на чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по всички молби за спиране. С оглед резултатите по тези две производства следва извод, че не е било налице основание за освобождаване в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД на внесеното обезпечение за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. След постановяването на решение № 40 от 21.03.2024 г. по т. д. № 1656/2023 г., с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК по третата по ред молба за отмяна от страна банката от 29.04.2022 г. е отменено решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав и делото е върнато на Софийския апелативен съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав. Едва с окончателното произнасяне с решение № 389 от 13.06.2024 г. по в. т. д. № 243/2024 г. на Софийски апелативен съд по съществото на спора в насока отхвърляне на иска на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) срещу банката-молител и постановяването на определение № 1230 от 17.04.2025 г .по т. д. № 1892/2024 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивното решение, вземането за връщане на внесената гаранция е станало изискуемо. Следователно от 17.04.2025 г. до подаването на молба с вх. на ВКС № 7395/23.04.2025 г. (във вр. с молби с вх. №№ 5130 от 22.03.2024 г. и 10983 от 24.06.2024 г./ едногодишният срок по чл.82 ГПК, след изтичането на който внесената като гаранция сума следва да внесе в приход на държания бюджет не е изтекъл и липсва основание за последното. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение