Определение № 9429 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. Е. срещу Определение №24455 от 17.06.2026 г. по адм. дело №4115/2026 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Писмо №Ц-03-8826 от 17.03.2026 г. на главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите (КЗП). Твърди се неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон. Ответникът – главният директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ към КЗП не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. А. Е. срещу Писмо №Ц-03-8826 от 17.03.2026 г. на главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ към КЗП, с което отговорено на нейна жалба от 10.03.2026 г. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК. Определението е правилно. Оспореното от Е. уведомително писмо не е властническо волеизявление на компетентен административен орган, с последното лицето се уведомява, че няма основание за намеса на Комисията, като й е указан друг ред, по който може да потърси защита. Комисията за защита на потребителите е контролен орган, който изпълнява функции за защита на потребителите. В закона е регламентиран административния ред за това, свързан с възможността потребителите да подават жалби, сигнали и предложения до КЗП - чл. 178, ал. 1 ЗЗП. Органът-адресат има задължение да ги регистрира; да образува производство по разглеждането им (чл. 179, ал. 1 от ЗЗП) и да се произнесе по тях. Видно от данните по делото, това в случая е сторено, като административният орган е приел, че в случая няма извършено административно нарушение, а става въпрос за гражданскоправни отношения. В рамките на предоставените му от закона контролни правомощия, КЗП преценява дали да предприеме съответните действия по образуване на административно или административнонаказателно производство или не и отказът да се образува такова производство, не подлежи съдебен контрол. Ето защо и няма как да се проверят мотивите на органа по акт, който не подлежи на съдебен контрол, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. Сезирането на органа от дадено лице не го задължава да предприеме предвидените в закона правомощия, ако прецени, че не са налице предпоставките за това. Третото лице не разполага регламентирано в нормативен акт субективно право да задължи административния орган да се произнесе, поради което не разполага и със субективно право да оспори отказа му да стори това. Поради това правилен е изводът на административния съд, че процесното писмо не съдържа белезите на индивидуален административен акт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,