Определение № 156 от 16.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1309/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба от 25.09.2025г. ответникът „Профи кредит България“ ЕООД чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Л., претендира допълване на определение № 2668/17.09.2025г. по т.д. №1309/2025г. на ВКС, 1 т.о. за прекратяване на производството по делото, в частта на разноските, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Противната страна – ищецът И. Д. И., е получил препис от молбата и не изразява становище по същата в дадения му срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение от 17.09.2025г. по настоящото дело производството по делото е прекратено, като е прието, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал.1 ЗА /с предходно наименование ЗМТА/. Определението е влязло в сила след потвърждаването му с определение №73/12.01.2026г., постановено по ч.т.д. №2458/2025г. на ВКС, 1 т.о. С отговора на исковата молба, ответникът, представляван от юрисконсулт Л., с приложено пълномощно, е оспорил допустимостта на иска и неговата основателност, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определението си, ВКС не е присъдил такова, но доколкото искането е заявено своевременно, молбата за допълване на определението е основателна. Предвид горното и на основание чл. 78, ал.4 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 евро / с левова равностойност 293,37 лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо т.о.