Определение № 94 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2018 г.

Производството е по реда на чл.66 ГПК. Съдът е сезиран с молба вх.№ 1754 от 20.02.2019 г., подадена от М. Д. Й., чрез адвокат В. В., за възстановяване на срока, даден с определение № 51 от 4.02.2019 г., постановено по делото по реда на чл.288 ГПК, за внасяне по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на държавна такса по касационната жалба в размер на 15 лв. и за представяне на доказателства за това в същия срок. В молбата се твърди, че забавянето на плащането и пропускането на определения от съда срок се дължало на особени непредвидени обстоятелства - влошеното здравословно състояние на адвокат В. В., както и на дъщеря му Й. В., за която последният полагал грижи, поради заболяване от грип. Моли се съдът да възстанови срока за внасяне на държавната такса, изтекъл на 14.02.2019 г., както и да приеме, че същият е бил спазен с внасянето на таксата към 18.02.2019 г. Към молбата за възстановяване на срока са приложени вносен документ за платена на 18.02.2019 г. държавна такса по делото, както и медицински документи. В допълнителна молба, подадена на 5.03.2019 г., т.е. извън срока по чл.64, ал.3 ГПК, от адвокат В. е наведен и довод, че в периода 7.02.2019 г. – 14.02.2019 г. същият не е имал връзка с доверителя си. Насрещната страна Д. И. Й. не взема становище по молбата. След като взе предвид доводите в молбата и приложените към нея документи, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Молбата вх.№ 1754 от 20.02.2019 г. е подадена от надлежна страна в срока по чл.64, ал.3, изр. първо ГПК, като същата отговаря на изискванията на чл.65, ал.1 и ал.2 ГПК. Наведеният в допълнителната молба от 5.03.2019 г. довод не следва да бъде разглеждан, като преклудиран съгласно чл.65, ал.1 ГПК. С определението по чл.288 ГПК по делото съдът е допуснал касационно обжалване на решение № 32/11.04.2018 г. по гр. дело № 64/2018 г. на Окръжен съд – Силистра, като е указал на касатора М. Д. Й. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Указанията са съобщени на пълномощника на касатора – адвокат В. В., на посочения в жалбата съдебен адрес – [населено място], ул. И. Б.“ № 7, офис № 2, на 7.02.2019 г. Видно от приложените към молбата за възстановяване на срока документи, на 28.01.2019 г. на В. И. В. е било издадено от д-р М. Паунова медицинско направление № 550, в което е отразена диагноза „Бронхитис акута. Грип“. Посочено е, че лицето е нетрудоспособно в рамките на минимум 5 дни, считано от 28.01.2019 г. На 18.02.2019 г. е издадено от същия лекуващ лекар ново медицинско направление, изх.№ 1023, в което е отразено, че В. В. е временно нетрудоспособен за 2 седмици, считано от 29.01.2019 г. В същото е вписана диагноза „Бронхитис акута, спастична форма“. Представени са амбулаторни листа №№ 550/28.01.2019 г., 922/13.02.2019 г. и 1023/18.02.2019 г. на името на В. И. В., с диагноза, сочеща наличието на остър бронхит и цистит на пациента. Според снетата анамнеза лицето се оплаква от силна отпадналост, температура, обилно изпотяване, кашлица, виене на свят, болки в тялото, намалено количество урина. Съгласно вписаното в тях обективно състояние на пациента последният е фебрилен, дишане грубо везикуларно, пръснати сухи свиркащи хрипове двустранно. Предписаната терапия включва тамифлу, колдрекс, цефтриаксон, вливания. Представени са и амбулаторни листа №№ 763/6.02.2019 г., 923/13.02.2019 г., 979/15.02.2019 г. и 994/18.02.2019 г. на името на Й. В. В., 16-годишна. От така изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за възстановяване на срок за неоснователна. Съгласно чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Основателността на молбата за възстановяване на срока, по аргумент от чл.142, ал.2 ГПК, се предпоставя от условието да са възникнали внезапни, непредвидени обстоятелства както за страната по делото, така и за процесуалния й представител (в този смисъл е определение № 437/11.07.2011 г. по ч. гр. дело № 235/2011 г. на ВКС, ІV г.о.). В случая не са ангажирани доказателства за наличието на обективни пречки касаторът М. Д. Й. да изпълни указанията относно държавната такса, още повече, че става дума за фактически действия по внасяне на таксата и представяне на документа за това по делото, а не за правни действия, изискващи специални знания. Същевременно по делото не е установена невъзможност да се преодолее възникналото непредвидено обстоятелство. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ бр.51/27.06.2017 г.) при определен домашен амбулаторен режим (какъвто очевидно е настоящият случай), осигуреният е длъжен да се явява пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи медицинско удостоверение по образец, в което е отбелязано, че заболяването не позволява явяването му. В настоящия казус няма представено медицинско удостоверение, въз основа на което да се направи извод, че заболяването на адвокат В. го е препятствало да внесе държавна такса по касационната жалба и да представи по делото доказателства за това. Такъв несъмнен извод не може да бъде направен и въз основа на информацията, вписана в представените медицински документи. Обратното, налице е доказателство, че в периода на определена временна нетрудоспособност поради заболяване В. В. реално е бил в състояние, позволяващо му да изпълнява функциите на адвокат – връченото на 7.02.2019 г. в офиса му, т.е. на работното му място, съобщение за определението по чл.288 ГПК. Не са налице и данни, че в правно релевантния за делото период именно адвокат В. е бил този, който е следвало да полага грижи за болната си дъщеря Й. В., което също да го е поставило в невъзможност да изпълни указанията на съда, дадени с определението по чл.288 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установяват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които страната не е могла да преодолее, обуславящи уважаване на молбата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,