Решение № 755 от 28.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 810/2009 г.

Частният жалбоподател „П” О., гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.396 ГПК. Подържа, че тези определения имат преклудиращ характер, поради което не могат да се отменят и изменят от съда, който ги е постановил. Ответникът оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на І Т. О. на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение № 513/22.04.2009 год., по ч.гр.д. №901/2009 год. на Софийския апелативен съд ГО, 4 състав е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС. Определенията, с които съдът се произнася по исканото обезпечение, ще подлежат на касационно обжалване, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като въззивна инстанция по същество при уважаване на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. С постановените определения по обезпечение на иска/чл.389-396 ГПК/ съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото с тях не се разрешава спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради което имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год./, поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения, с които съдът се произнася по допускане на обезпечението, на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд