Определение № 8995 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2025 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частни жалби на Д. Ц. М. и на М. Р. Р. против протоколно определение от 30.04.2025 г. по адм. дело № 10868/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставено без уважение искането на Д. Ц. М. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) поради наличие на висящо дело в същия съд, което е от значение за правилното решаване на спора. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено, а производството по адм. дело № 10868/ 2023г. по описа на Административен съд София – град да бъде спряно до приключване на производството по адм. дело № 4337/ 2025г. по описа на същия съд. Ответникът по частната жалба Ф. В. Д. поддържа становище за недопустимост на частните жалби и моли да бъдат оставени без разглеждане. Ответникът Столичен общински съвет не изразява становище по частните жалби. Като взе предвид данните по делото и изложеното в частните жалби, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са недопустими, тъй като са подадени против съдебен акт, който не подлежи на оспорване. Определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото, не подлежи на съдебен контрол, тъй като не попада в категориите актове, които съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК могат да бъдат обжалвани. Това определение не прегражда развитието на съдебното производство и обжалването му не е изрично предвидено, поради което неговата законосъобразност подлежи на проверка с крайния съдебен акт. Ето защо частните жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено. Допълнително следва да се посочи, че частната жалба на М. Р. се явява недопустима и поради липса на правен интерес от оспорване. Обжалваното определение е постановено по искане за спиране на съдебното производство, подадено от Д. Ц. М. (молба от 28.04.2025г. и уточнение от 29.04.2025г.). Следователно определението, с което искането на М. е оставено без уважение, не е неблагоприятно за частния жалбоподател Р.. Поради това за последния не е налице правен интерес от оспорване на съдебния акт. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, а отсъствието й прави жалбата недопустима. Това е още едно основание за оставяне на частната жалба на М. Р. против определение 30.04.2025 г. по адм. дело № 10868/2023 г. по описа на Административен съд София – град без разглеждане и прекратяване на настоящото съдебно производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,