Определение № 9 от 17.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 6/2014 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 НПК. Постъпило е разпореждане № 811/18.12.13 г.на председателя на РС-Дулово, с което е прекратено Н.Ч.Х.Д. 173/13 г. по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по производството доказателствени материали, вече е изведено заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. В тази връзка е постановено определение № 151/10.09.13 г.на ВКС, 1 н.о.по К.Н.Ч.Д.1432/13 г., с което делото е било изпратено за разглеждане на РС-Дулово. Понастоящем според годните да се произнесат представители на РС-Дулово, този съд не може да образува състав също и са направени самоотводи. ВКС не е оправомощен да се произнася по съществото на самоотводите и намира, че от формална страна са налице предпоставките на чл.43,т.3 НПК, поради което делото следва да се разгледа от РС-Русе, доколкото същият се намира близо по разстояние и е инфраструктурно удобно ситуиран. Ето защо и Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение