Определение № 3947 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от С. С., гражданин на А., чрез адвокат Б. Б., срещу разпореждане №245/16.06.2025г. по ч.гр.д.№195/2025г. на Окръжен съд – Монтана. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на разпореждането. Твърди, че съдът неправилно е приел, че постановеният от него съдебен акт, с който се е произнесъл по международната компетентност на българския съд не подлежи на касационен контрол. Твърди, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл.28, ал.3 от КМЧП, като въззивният съд е следвало да администрира подадената частна касационна жалба и да я изпрати на ВКС за произнасяне. По същество претендира отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Ц. А. С. с писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че същата е необоснована, недопустима и представляваща злоупотреба с права, тъй като представлява опит за заобикаляне на влязъл в сила съдебен акт. Излага още, че позоваването на чл.28, ал.3 от КМЧП е некоректно, тъй като с постановеното от въззивния съд определение същият не е разрешил въпрос за международната компетентност по същество, а е отказал да приеме липса на компетентност. Твърди още, че не са налице предвидените в чл.274 от ГПК предпоставки за неговата обжалваемост. По същество претендира потвърждаване на обжалваното определение. С допълнителна молба от 31.07.2025г. Ц. А. С. е навела доводи по същество на спора разгледан от въззивната инстанция, а именно за наличието или липса на международна компетентност на българските съдилища да се произнесат по иска, с който са сезирани. Частната жалба е допустима, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Производството по ч.гр.д.№195/2025г. на Окръжен съд – Монтана е образувано по частна жалба от Ц. А. С. срещу определенията на първостепенния съд, както следва: 1/ определение №1419/19.11.2024г., с което производството по предявения иск за лишаване на С. С. от родителски права по отношение на малолетното дете А. С. С., [дата на раждане] е прекратено поради липса на международна компетентност на сезирания Районен съд – Лом; и 2/ определение №111/27.01.2025г., с което е оставена без уважение молбата на Ц. С. за изменение на определение №1419/19.11.2024г. в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК. С постановеното определение №374/15.05.2025г. въззивният съд отменил определението за прекратяване на производството и върнал делото на първостепенния Районен съд – Лом за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора. За да постанови този резултат, въззивният съд намерил, че българските съдилища са международно компетентни да разгледат спора, с който са сезирани. Със същото съдът потвърдил обжалваното определение по чл.248 от ГПК. Срещу въззивното определение, с което съдът се е произнесъл по международната компетентност на сезирания български съд, е постъпила частна касационна жалба вх.№2906/2992 от 11.06.2025г. от С. С., чрез адвокат Б. Б.. С обжалваното разпореждане №245/16.06.2025г. същата е върната от администриращия Окръжен съд – Монтана като недопустима, тъй като постановеното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.3 от КМЧП, определението, с което се разрешава въпросът за наличие или липса на международна компетентност на българския съд, подлежи на въззивно и касационно обжалване. В тази хипотеза, предвид наличието на изрична правна норма, не са приложими разясненията дадени в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и произнасянето на въззивния съд по международната компетентност на българските съдилища подлежи на касационно обжалване във всички случаи. Наведените от Ц. А. С. доводи по същество на спора разгледан от въззивната инстанция (за наличието или липса на международна компетентност на българските съдилища да се произнесат по иска, с който са сезирани) са извън предметните предели на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Предмет на извършваната от касационната инстанция проверка е единствено за законосъобразност на обжалвания съдебен акт за връщане на подадената от С. С. частна касационна жалба. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане за връщане на подадената частна касационна жалба, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. МОТИВИРАН от горното, съдът