Определение № 3781 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4626/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.50202/20.06.23 по г.д.№.3344/21 на ВКС, ІV ГО, подадената от „Юробанк България“АД касационна жалба срещу реш. №.10.304/7.04.21 по г.д.№.913/20 на АС София е върната и касационното производство е прекратено поради неизпълнение в срок на указания за плащане на държавна такса. Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“АД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Сочи се, че съобщението е връчено по седалището на банката, а не чрез процесуалния й представител адв.К., който има съдебен адрес различен от този на банката, като същевременно е оформено само с печат за приелия призовката - без положен подпис от същия, удостоверяващ получаването. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С определение №.50248/31.05.23 по г.д.№.3344/21 на ВКС, ІV ГО, е допуснато касационно обжалване на реш.№.10304/7.04.21 по г.д.№.913/20 на АС София, като на касатора „Юробанк България“АД са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметката на ВКС 6658,30лв. ДТ, с предупреждение, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. Съобщението с копие от определението е изпратено на адреса по седалището на банката /гр..., [улица].../, а не на този, вписан в касационната жалба като такъв на подалия я от името на банката адвокат К. /гр...., [улица]..., ет.../, и е оформено като връчено на 6.06.23 с подпис и печат на призовкар М. Ц. и подпис и печат на „М. И. Д. – юрисконсулт“ за получател /подписът е положен в дясно от печата/. Същевременно, още пред въззивния съд по делото е постъпила молба от „Юробанк България“АД вх.№.103123/ 15.08.23 /стр.21/, с която съдът е уведомен освен за променения адрес по седалището на банката, и за молбата на страната връчването на съобщенията да продължи да се извършва на съдебния адрес на процесуалните представители от адвокатско дружество “К. А.“, представлявано от адвокат К., а именно [населено място], [улица]..., ет.... При тези обстоятелства следва да се приеме, че адвокат К. е посочен като съдебен адресат и горепосочения адрес – като съдебен адрес, и предвид разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК съобщенията до банката по делото е следвало да бъдат изпращани чрез него. Доколкото в случая уведомяването за дължимата държавна такса не е било извършено по този начин, касаторът не е бил редовно призован с указанията за плащането й и съответно не е налице соченото в атакуваното определение неизпълнение, обусловило връщане ва жалбата и прекратяване на производството по делото. Постановеното в този смисъл определение е незаконосъобразно и следа да се отмени. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,