Решение № 2859 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Е. Атанасова срещу Решение № 25171 от 23.07.2025 г. по адм. дело № 8746/2024 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/ в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-29002922007764-091-001 от 20.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „ГДО“ в частта, изменен и потвърден с решение № 831 от 17.06.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София относно начислен ДДС по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС в размер на 1 279 484,79 лева и лихви за забава в размер на 851 684,10 лева, както и в частта, с която е отказано възстановяване на ДДС за сума в размер на 32 923,27 лева.

Подадена е и частна жалба от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София срещу определение № 28398 от 27.08.2025 г. по адм. дело № 8746/2024 г. по описа на АССГ, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената обжалвана част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, оспорва като неправилен извода на АССГ за законосъобразност на РА във връзка с начисления ДДС, касаещи клаузи за неустойки по сключени договори с ЮЛ и ФЛ, като твърди, че съдът не се е съобразил с установената съдебна практика и практика на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София за нищожността на клаузите в договорите на Йеттел за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и съответно, същите се явяват приложими и за процесния период 2017 г. Счита, че така приетото от съда разбиране противоречи на принципите на обективност и служебно начало, като се поддържа, че гражданскопавните отношения и данъчното облагане са неразривно свързани и доколкото нищожността може да бъде прогласявана от всеки съд, то административният съд може да обоснове сам нищожност на съответните клаузи от договорите с потребителите и съответно да формира извод за изначална липса на основание за начисляване на ДДС. На второ място, оспорва като неправилно приетото от АССГ за законосъобразност на РА относно отказано възстановяване на ДДС за разликата над 1 408 825,44 лева до 1 492 412,23 лева във връзка с приспадане от дължимия ДДС за възстановяване по несъбрани вземания сума в размер на 32 923,27 лева, представляваща цена, получена от цесионерите по сключените от Йеттел цесии. В тази връзка изразява становище, че подобна корекция би нарушила механизма на ДДС като косвен данък и неутралитета му по отношение на Йеттел. В обобщение иска отмяната на съдебния акт в обжалваната му част, като бъде постановено друго решение по съществото на спора с отмяна на РА в тази част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез юрк. Арнаудова оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател.

Частният жалбоподател директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София твърди неправилност на обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК. Иска отмяната му и да се постанови друг съдебен акт, с който да бъде намалено присъденото в полза на Йеттел адвокатско възнаграждение от 80 000,00 лева на 54 936,87 лева с ДДС съобразно уважената част от жалбата, алтернативно да бъде присъден по-висок размер на определеното юрисконсултско възнаграждение с присъждане на допълнителна сума от 20 000,00 лева за фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по частната жалба „Йеттел България“ ЕАД оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по касационната и частната жалба, съобрази следното:

1.Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея в обжалваната му част, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол е решението на АССГ, постановено по адм. дело № 8746/2024 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Йеттел България“ ЕАД срещу РА № Р-29002922007764-091-001 от 20.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „ГДО“ в частта, изменен и потвърден с решение № 831 от 17.06.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София относно начислен ДДС по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС в размер на 1 279 484,79 лева и лихви за забава в размер на 851 684,10 лева, както и в частта, с която е отказано възстановяване на ДДС за сума в размер на 32 923,27 лева.

В останалата част, с която процесният РА е отменен относно отказано възстановяване на дружеството на ДДС в размер на 1 408 825,44 лева върху несъбрани вземания по издадени фактури на клиенти, решението не се обжалва и е влязло в сила.

1.1.С РА е начислен ДДС по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС в размер на 1 279 484, 79 лева, определен върху данъчна основа в размер на 7 676 908,74 лева / стойността на платени неустойки през 2017 г./, както и е начислена лихва за забава в размер на 851 684,10 лева.

Установено е в хода на ревизията, че през процесния период „Теленор България“ ЕАД / понастоящем „Йеттел България“ ЕАД/ е осчетоводило неустойки, обезщетения, пропуснати ползи и други подобни компенсации за неизпълнение на договори от клиенти, за които не е начислило ДДС / описани в табл. стр. 8 – 9 от РД/. Съгласно обясненията на РЛ дружеството не е начислявало ДДС върху изброените групи неустойки и обезщетения и същите не са включени в ДО на издадените фактури, документирани са само заплатените суми чрез издаване на сметки за неустойки по билингова система на основание чл. 84 ППЗДДС, като се поддържа, че посочените суми като неустойки са с обезщетителен характер и попадат в обхвата на чл. 26, ал.2, изр. 2 ЗДДС.

Приходните органи приемат, че с клаузата за неустойка се прикрива друг вид действително съглашение между страните, т.е. друг вид доставка. Позовават се на решения на Съда на ЕС по дела С -43/19 и С- 295/17. Посочват, че предвид липсата на ангажирани доказателства, че по отношение на начислените неустойки през 2017 г. по договори с клиенти са налице влезли в сила съдебни решения, с които клаузата за неустойка да е прогласена за нищожна, то е налице основание по чл. 67, ал. 2 ЗДДС за начисляване на ДДС. Без значение е плащането или не на процесните неустойки. Дължимите суми са във връзка с доставки с периодично изпълнение, поради което според данъчните органи е приложима чл. 25, ал. 4 ЗДДС. На датата, на която съответната сума става дължима, по силата на чл. 25, ал. 4 вр. ал. 6 ЗДДС, данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, без оглед на това дали сумата е платена или не. Прието е, че ДО за извършваните от РЛ доставки на услуги срещу насрещна престация е дължимото за тях възнаграждение на основание чл. 26, ал. 2 ЗДДС, а не само платеното. При изчисляване на дължимия ДДС за неустойките е прието, че данъкът е включен в договорената цена, защото неустойките са в размер на предварително определена сума и не е уговорено ,че данъкът се дължи отделно. В обобщение с РА е достигнат извода, че ДДС върху начислени, но неплатени неустойки е недължим поради факта, че същият е следва да начислен през 2017 г. и е имало възможност да бъде сторниран три години след това- изтичането на срока, с който законът обвързва погасяването им по давност. При ревизията размерът на задълженията по ЗДДС се определя, като за основа се вземат всички платени през 2017 г. неустойки в размер на 7 676 908,74 лева, поради което е начислен ДДС по чл. 67, ал. 2 ЗДДС в размер на 1 279 484,79 лева и лихви в размер на 851 684,10 лева.

Съдът е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочената част. Позовава се на решенията на Съда на ЕС по дела С -295/17 и С-43/19. Мотивира се, че според т. 70 от Решението по дело С-295/17, за квалификацията на сумата, предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора, не се решаващи фактът, че целта на тази предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като неустойка. Допълва съображенията си и с позоваване на Решение от 11 юни 2020 г. по дело С-43/19, постановено по отношение на Vodafone – дружество, установено в Лисабон, с предмет на дейност доставка на услуги в областта на електронните съобщения, стационарните телефонни услуги и достъпа до безжичен интернет. От една страна, Vodafone се задължава да предоставя на клиентите си услугите, договорен в сключените с тях договори и при определените в тези договори условия. От друга страна, клиентите се задължават да заплатят предвидените в посочените договори месечни вноски, както и евентуално дължимите суми в случай, че тези договори бъдат прекратени преди изтичане на срока на лоялност по тяхна вина. Ето защо според СЕС разглежданите в главното производство суми трябва да се считат за част от възнаграждението, което този оператор получава за посочените услуги. По отношение на другия елемент, а именно, че платените суми трябва да представляват действителна насрещна престация за услуга, която може да бъде индивидуализирана, то както предоставяната услуга, така и насрещната престация за правото да се ползва тази услуга се определят при сключването на договора между Vodafone и неговите клиенти. От предоставените данни от запитващата юрисдикция е видно, че насрещната престация за услугата се определя съгласно ясно установени критерии, в които се уточняват както месечните вноски, така и начинът на изчисляване на сумата при предсрочно прекратяване. Съобразявайки фактите по цитираното решение на СЕС по дело С- 43-19, АССГ отчита спецификите в правоотношението, възникнало между Йеттел България ЕАД и неговите клиенти /ЮЛ, ФЛ/ и достига до извода, че предварително определената сума, която РЛ получава в случай на предсрочно прекратяване на договор, не е неустойка с обезщетителен характер, а е възнаграждение за възмездна доставка на услуга. Прието е, че с РА данъкът е начислен във връзка с начислени и платени неустойки, както и че сумата в размер на 7 676 908,76 лева е отчетена като приход от дружеството. Съдът е развил и мотиви, че независимо от действителността или недействителността на клаузата за неустойка, приоритет следва да се даде на действителното икономическо и търговско положение, при което клиентът е заплатил действително възнаграждение срещу насрещна престация на услуга и между двете е налице пряка връзка по смисъла на горецитираната практика на Съда на ЕС.

Така формираният извод от АССГ за материална законосъобразност на РА относно начисления ДДС за 2017 г. размер на 1 279 484, 79 лева и лихва за забава в размер на 851 684,10 лева, се възприема от настоящата касационна инстанция. Настоящото решение препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт на основание чл.221, ал. 2, изр. второ АПК. Споделими са пространно развитите от първостепенния съд съображения за приложимост на разрешенията, дадени с Решения на Съда на ЕС по дело С-295/17 и по дело С-43/19. В двете решения на СЕС – от 22 ноември 2018 г. по дело С-295/17, MEO и от 11 юни 2020 г. по дело С-43/19, Vodafone – съдът приема, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен, следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на облагане с ДДС. За квалификацията на тази сумата е без значение фактът, че по националното право тя се определя като неустойка. Според фактите по главния спор в рамките на своята независима икономическа дейност MEO и Vodafone сключват с клиентите си договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и услуги за достъп до интернет, телевизия и мултимедия, като в някои от тези договори се предвижда задължение клиентът да остане обвързан с договора за определен минимален срок, срещу което му се предлагат някои промоционални условия, по-специално под формата на по-малки месечни абонаментни вноски. Изложеното налага извод, че сумите, по отношение на които Съдът на ЕС приема, че са възнаграждения за извършени възмездно доставки на услуги, съответстват на именно на процесните суми за неустойки. В тази връзка правилно АССГ приема, че предварително определената сума, дължима на Йеттел България ЕАД при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за услуги с предвиден минимален срок на обвързаност с конкретен тарифен план представлява възнаграждение за извършена възмездна доставка на услуги, което поради това подлежи на облагане с ДДС. Неправилно обаче съдът е приема, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на цитираните от него решения на гражданските съдилища, прогласяващи нищожност на договорни клаузи за неустойки от договори, сключени между Йеттел България ЕАД и негови конкретни клиенти. Този негов извод не е съобразен с правилата, определящи субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, разрешаващо гражданскоправен спор. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а според ал. 2 то има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Обективните предели на силата на пресъдено нещо следователно са ограничени от предмета на спора, който съдът е разрешил, т. е. материалното право, което той е признал или отрекъл, а субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лицата, които са длъжни да се съобразят със съдебното решение. Независимо от това, че според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, тази задължителна сила е ограничена в горепосочените рамки. В конкретния случай както твърди ответникът по касация, по делото не са ангажирани доказателства за наличие на влезли в сила съдебни решения, с които клаузите за неустойки по договори, въз основа на които дружеството е начислявало неустойки през 2017 г., са прогласени за нищожни. Към жалбата срещу РА, подадена по административен ред са представени 8 бр. съдебни решения по граждански дела с предмет издадени през 2017 г. фактури по договори на „Йеттел България“ ЕАД с ЮЛ – 1бр. и с ФЛ – 7 бр., но те се отнасят до неплатени неустойки. Този факт съответства на изразеното от РЛ становище, че водените от него дела се отнасят само за случаи на неплатени неустойки и няма суми, подлежащи на възстановяване след прогласяване на нищожността на клаузите за неустойки, а и с процесния РА се начислява ДДС само върху начислените и платени неустойки. Спорен е въпросът дали съдът, разглеждащ спор между Йеттел България ЕАД и данъчната администрация, свързан с дължимост на ДДС, разполага с възможността да прогласи нищожност на договорните клаузи по договори между Йеттел България ЕАД и негови клиенти, регламентиращи дължимост на възнаграждение за услугите в размер на месечните абонаментни такси за периода от предсрочното прекратяване на договора до изтичането на неговия срок, за да обоснове недължимост на данъка на това основание. В случая сумите за неустойки са заплатени от клиентите и са отчетени като приход от РЛ. Едновременно с това нито клиентите, извършили плащанията, са се позовали на нищожност на договорните клаузи, нито доставчикът е върнал същите като недължимо платени. Отделно от това следва да се съобрази определението за потребител в § 13 от ДР на ЗЗП, според което това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В описаните заплатени суми по неустойки по договори с Йеттел България ЕАД са включени както такива, дължими от физически лица, имащи качеството на потребители по смисъла на ЗЗП, така и от търговци, спрямо които разпоредбите на ЗЗП са неприложими. От друга страна, съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 2, § 1, б. в) от директива 2006/112 с ДДС се облага всяка възмездна доставка на услуга. Понятието доставка на услуга е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите от конкретните сделки. По-конкретно доставката на услуга ще подлежи на облагане с ДДС, ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (виж Решение на СЕС от 20 юни 2013 г. по дело С-653/11, Paul Newey, т. 40, т. 41). В случая безспорно процесните плащания от клиенти на Йеттел България ЕАД представляват възнаграждение за услуга. Директивата за ДДС определя много широк обхват за ДДС относно облагаемите доставки, а простият факт, че е налице поведение, водещо до нарушение, не е достатъчен, за да освободи сделката от облагане с ДДС. От това следва, че сделки, които не са засегнати от измама с ДДС, съставляват доставки на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължено лице, действащо като такова в рамките на стопанската му дейност, и отговарят на обективните критерии, на които се основават дефинициите на тези понятия (виж в този смисъл Решение на СЕС от 12 януари 2006 г. по съединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03, Optigen и др., т. 49 и т. 51, както и Решение на СЕС от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel, Recolta Recycling, т. 50, т. 51).

Следователно, обосновано АССГ е достигнал до извода за дължимост на ДДС върху описаните суми за платени през 2017 г. неустойки и за неприложимост на чл.26, ал. 2, изр. второ ЗДДС. Неоснователно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на влезли в сила административни актове и съдебни решения, с които се отменят РА относно установени спрямо Йеттел България ЕАД задължения за предходни периоди, касаещи спор относно дължимост на ДДС във връзка с начислени неустойки по договори за телекомуникационни услуги. Правилно в тази връзка АССГ е приел, че независимо от действителността или недействителността на клаузата за неустойка, приоритет следва да се даде на действителното икономическо и търговски положение, при което клиентът е заплатил действително възнаграждение срещу насрещната престация на услуга и между двете е налице пряка връзка по смисъла на горецитираната практика на Съда на ЕС. В двете решения на Съда на ЕС се приема, че член 2 ,параграф 1, буква в/ от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен, следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги ,което поради това подлежи на облагане с ДДС. Без значение е фактът, че по националното право тя се определя като неустойка.

С оглед на горното, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в посочената му част се явяват неоснователни.

2. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Йеттел България ЕАД срещу РА относно отказания ДДС за възстановяване върху несъбрани вземания в размер на 32 923,27 лева, е правилно.

С влязлото в сила решение в останалата му част АССГ е отменил като незаконосъобразен РА относно отказа за възстановяване на ДДС върху несъбрани вземания за сума в размер на 1 408 825,44 лева. Съгласно допълнителна ССчЕ към 01.01.2025 г. са записани 113 020 бр. първични счетоводни документи по просрочени задължения за цедирани вземания, за които се претендира възстановяване на ДДС, в т.ч. ДО в размер на 5 879 255,71 лева и начислен ДДС в размер на 1 175 831,20 лева. Според отговора на в.л. справките на Йеттел България ЕАД не отчитат възнаграждението, което е платено от цесионера, т.е. цената на цесията. От Йеттел България ЕАД е предоставена справка, че цената на цесията е 2,8 % от общото предадено от цедента към цесионера вземане на Йеттел България ЕАД. Формиран е извод, че от претендираното за възстановяване ДДС от цесии общо в размер на 1 175 831,20 лева следва да се приспадне ДДС в размер на 2,8 %, платено като възнаграждение за цесията или сума в размер на 32923,27 лева. От претендиран и определен към 01.01.2025 г. ДДС за възстановяване общо в размер на 1 441 748, 71 лева е приспадната сума в размер на 32 923,27 лева – платено възнаграждение за цесията и остава ДДС за възстановяване в размер на 1 408 825,44 лева, като за последната сума РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение.

Касаторът поддържа, че незаконосъобразно от дължимия ДДС за възстановяване по несъбрани вземания първоинстанционният съд е приспаднал сума в размер на 32 923,27 лева, представляваща цена, получена от цесионерите по сключените от Йеттел България ЕАД цесии.

Правилно АССГ е възприел становището на приходната администрация, формирано на базата на Решение на СЕС по дело С – 482/21, според което платената от цесионера/приобретателя сума следва да се счита като плащане на възнаграждение по фактурите на доставчика, направено от трето лице. В т. 38 от цитираното решение съдът приема, че квалификацията на възмездна сделка предполага единствено съществуване на пряка връзка между доставката на стоки или на услуги и реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Съдът е постановил, че за да се приеме, че определена доставка на услуги е извършена възмездно по смисъла на тази директива, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните услуги, а насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице.

Анализирайки горецитираната практика на Съда на ЕС, първоинстанционният съд е акцентирал върху основния водещ елемент, а именно, че реално е платена насрещна престация. Определящото е, че насрещната престация е платена / в случая от цесионера/ и в тази част не може да се търси намаляване на данъчната основа, съответно възстановяване на ДДС, защото не е налице условието вземането да е несъбираемо.

Съобразно изложеното, касационната жалба на Йеттел България ЕАД срещу решението в посочената му част се явява неоснователна.

2. По частната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София:

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на приходната администрация за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С решението в полза на Йеттел България ЕАД е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 80 000 лева поради фактическа и правна сложност на делото.

Частният жалбоподател поддържа, че с оглед уважената част на жалбата в полза на дружеството следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 54 938,87 лева с ДДС съобразно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., доколкото претендираният размер е за сума от 106 800 лева с ДДС.

Доводите в частната жалба са неоснователни. Размерът на присъденото в полза на Йеттел България ЕАД адвокатско възнаграждение е определен при спазване на критериите, установени с Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22, като съдът подробно се е мотивирал както в постановеното по делото решение, така и в обжалваното определение за надхвърляне на минимално установения размер съгласно Наредбата. Взел е предвид фактическата и правна сложност на делото, отчел е процесуалните действия, осъществени от защитата на ревизираното лице. Обосновано АССГ е формирал извод за липса на условия за намаляване на присъденото в полза на Йеттел България ЕАД адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и липсва основание за увеличаване на юрисконсултското възнаграждение, присъдено в полза на Националната агенция за приходите в размер на 57 871,34 лева.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила.

Във връзка с разноските в настоящото касационно производство, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 евро, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК и съгласно разрешенията, дадени с Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22. В полза на касационния жалбоподател не се следват разноски с оглед отхвърляне на касационната жалба, а във връзка с защитата срещу подадената частна жалба, изразяваща се в подаване на писмен отговор се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, като част от общо претендираното за касационното производство адвокатско възнаграждение от 106 800 лева с ДДС.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,