Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Й. Д. Н., чрез адв. Н. Й. от АК – Р., против определение № 60138 от 20.09.2021 год. по гр. д. № 3578/2021 год. на състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. С него се оставя без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 30 от 21.02.2020 год. по в. гр. д. № 6/2020 год. по описа на Окръжен съд – Търговище. В жалбата молителят поддържа, че лично не е получавал книжа по делото, а същите са били връчвани единствено на адв. А., за която сам посочва, че е разполагала с пълномощно по делото. Излага съображения, че с нарочна молба от м. август 2021 год. е поискал да му бъдат издадени преписи от всички документи по делото, като именно от този момент намира, че следва да се счита за лично уведомен за постановения краен акт. С оглед на това моли за отмяна на обжалваното определение и вместо това да бъде допусната до разглеждане молбата му по чл. 303 ГПК. Ответникът по жалбата К. Д. Р. оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и поддържа, че чрез действията си жалбоподателя т цели да възпрепятства нормалното развитие на производството. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, състав на ВКС, II г. о., е констатирал, че молителят е уведомен за постановеното по делото решение на 11.03.2020 год., от което му е връчен препис и което същият е обжалвал пред ВКС. Касационната му жалба е върната с разпореждане на Окръжен съд – Търговище поради необжалваемост на въззивното решение с оглед цената на иска. Последното е потвърдено от Апелативен съд – Варна с определение. При така установените факти съдебният състав приема срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за изтекъл още към 11.06.2020 год. С оглед на това е достигнал до извод за процесуална недопустимост на молбата за отмяна и я е оставил без разглеждане. Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна представлява извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Правото да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт при наличие на очертаните от закона хипотези следва да бъде упражнено в установените в чл. 305 ГПК процесуални срокове. Последните са преклузивни – изтичането им при всички случаи обуславя процесуална недопустимост на молбата за отмяна и същата не подлежи на разглеждане. По аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна тече, считано от деня на узнаване на решението в хипотезата, в която се поддържа, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /какъвто е разглежданият случай/. Молителят сам заявява, че адвокатът, получил призовките и книжата по делото, е надлежно упълномощен. Видно от приложеното на л. 71 по в. гр. д. № 6/2020 на Окръжен съд – Търговище съобщение, препис от решението е връчен на пълномощника му адв. Н. А. на 11.03.2020 г. Впоследствие, на 18.03.2020 г., Й. Н. е подал по пощата касационна жалба срещу въззивното решение, подписана лично от него, както и от адв. Н. А.. Към нея са приложени и договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно, също подписани от страната и нейния процесуален представител. При това положение изискването на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – узнаване на решението е изпълнено и именно от този момент започва да тече преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. За съда не съществува задължение да връчва преписи от всички книжа и документи по делото, като страната, респ. нейният пълномощник следва да положи дължимата грижа за надлежно осъществяване на защитата по делото. Ето защо аргументът на жалбоподателя, че с нарочна молба от м. август 2021 год. е поискал да му бъдат издадени преписи от всички документи по делото и едва в този момент се е запознал с тях, е напълно несъстоятелен и няма никакво отношение към течението на законоустановените срокове. Същият е могъл да се запознае с книжата по-рано и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В молбата за отмяна, а както и в жалбата, не се излагат никакви твърдения за особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, които да са попречили на молителя да защити правата си. Водим от горното настоящият състав на ВКС, II г. о.,