Определение № 423 от 02.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 27.02.2019г. по гр.д.№3263/22018г. на ГС София, с което частично са уважени искове с правно основание чл.200 КТ. С молба от 25.10.2019г. жалбоподателят ЕТ „А.-Ц-Г. Д.” е поискал да бъде изменено решението в частта му досежно разноските, като му бъдат присъдени такива в размер на 7680 лева. Ответникът по жалба и по молбата - М. А. Д. в писмено становище поддържа, че правилно с решението си Върховният касационен съд не е присъдил разноски на жалбоподателя. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 248 ГПК, приема за установено следното: С решение от 17.10.2019г. по гр.д.№1446/2019г. Върховният касационен съд, като е отменил решение от 27.02.2019г. по гр.д.№3263/2018г. на ГС София в частта, с която ЕТ „А.-Ц-Г. Д.” е осъден да заплати на М. А. Д. и Р. А. Д. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. М. настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г. за разликата над 25000лв. до 50 000 лв. за всеки един от тях, е отхвърлил предявените от М. А. Д. и Р. А. Д. искове срещу ЕТ „А.-Ц-Г. Д.” с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумите над 25 000 /двадесет и пет хиляви / лв. до 50 000/петдесет хиряди/ лв. за всеки един от тях – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. М. настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г. В мотивите си съдът изрично е посочил, че с оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат на страните за производството пред ВКС. В молбата си жалбоподателят поддържа, че следва да му бъдат присъдени разноски както за производството пред ВКС, така и за предходните две инстанции. Поддържа, че своевременно е бил представен списък за направени такива в размер на 7680 лева. С оглед разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. Пред Върховният касационен съд е направено искане за присъждане на разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 2030лева, адвокатско възнаграждение 2650лева за изготвяне на касационна жалба и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в открито съдебно заседание пред ВКС в размер на 3000лева. С решението си съдът е намалил на половина присъденото от въззивния съд обезщетение, което се дължи на всеки един от двамата ответници- М. и Р. Д., при което с оглед на този изход на делото и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски не следва да се присъждат за производството пред ВКС, тъй като уважената и отхвърлената част на иска са равни. Що се касае до направеното едва с молба от 25.10.2019г. искане за присъждане на разноски за предходните инстанции, то същото следва да се остави без разглеждане. До приключване на устните състезания пред ВКС по делото не е направено искане за присъждане и на разноски направени пред първата и въззивната инстации - за производството по гр.д.№59090/2014г. на РС София и по гр.д.№3263/2018г. на ГС София, нито е представен списък на същите по чл.80 ГПК. Ето защо с оглед даденото тълкуване в т.9 от ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Предвид изложените съображения, съдът