Определение № 10599 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., задържан под стража, в затвора в [населено място], против Разпореждане № 12779 от 24.07.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 6555/2024 г., с което е оставено без уважение искането му за изпращане на препис от исковата му молба. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като се излагат твърдения, че АССГ му нарушава правото на лична защита и се претендира неговата отмяна. В представено писмено становище, съдия Атанас Николов, в качеството си на процесуален представител на АССГ, счита жалбата за недопустима. Върховният административен съд, трето отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, но срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което е недопустима. Производството пред АССГ е образувано по искова молба Г. В. К., задържан под стража, в затвора в [населено място] срещу Административен съд София-град с цена на иска от 500 000 евро. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, като нарушаването на правото на ЕС е осъществено от 73 състав на АССГ и се изразява в злоупотреба с право, бавене, манипулиране на представени от него сведения и документи и ограничаване на достъп до правосъдие. Твърди, че вредите са възникнали, поради нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 3, чл. 6, чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 и 49 от ХОПЕС и чл. 2в от ЗОДОВ. След служебна проверка на исковата молба, съдът е намерил, че следва да остави същата без движение поради констатирани нередовности, поради което я е оставил без движение с разпореждане от 10.07.2024 г. Със същото разпореждане К. е освободен от задължение за внасяне на ДТ и му е предоставена правна помощ по реда на ЗПП. С молба от 19.07.2024 г. К. е поискал да му се изпрати копие от исковата молба и е поискал удължаване на срока за отговор. Съдът е приел за абсолютно неоснователно искането на К. за изпращане на препис от исковата му молба, по която е образувано делото, и го е оставил без уважение. На оспорване пред Върховния административен съд подлежат само съдебни актове, с които се препятства последващото развитие на делото /по аргумент от чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК/. Доколкото обжалваното разпореждане не слага край на процеса, то жалбата срещу това разпореждане е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложеното, производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 4, въввръзка с чл. 236 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, с оглед на горното и на основание чл.213а, ал.2, във вр. чл.236 АПК.