Определение № 50007 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1715/2020 г.

Производството е образувано по молба вх.№ 70417/30.05.2019г. на Й. К. М., чрез адв.С. П., за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила решение № 1554/05.03.2013г. по гр.д.№ 14538/2010г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена недействителността на договор за дарение по н.акт № .../...г., сключен между К. Й. М. и Й. К. М., спрямо М. А. И.. С определение № 50387/30.11.2022г. молбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С определение № 2176/14.07.2023г. по ч.гр.д.№ 1409/23г., ВКС, ІІІ ГО е отменено определение № 50387/30.11.2022г. и делото е върнато на състава за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Й. К. М. молба за отмяна № 70417/30.05.2019г. С разпореждане № 50012/28.08.2023г. са дадени указания на молителя за уточнение на молбата му за отмяна, съобразно приетото в отменителното определение на ВКС. С молба вх.№ 50391/20.09.2023г.,уточнена с молба вх.№500219/30.01.2024г., молителят М., чрез адв. Г.-П., е заявил, че решението, чиято отмяна иска, е това на въззивния съд - № 2421/18.10.2018г. по гр.д.№ 1176/2018г. по описа на САС; посочил е, че е узнал за него на 09.05.2019г. и макар излагайки оплаквания срещу отмененото вече определение на настоящия състав (това от 30.11.2022г.) е посочил фактически основания от хипотезата на чл. 303, т.5 ГПК относими към въззивното решение на САС. Твърди, че по делото му е бил назначен представител по реда на чл. 47 ГПК в нарушение на закона, а през 2017г. той е упълномощил адвокат, който да го представлява по делото, но въпреки това пред въззивния съд го е представлявал отново назначеният от съда представител, поради което той не е бил надлежно представляван в процеса, не е получил препис от въззивното решение и е бил лишен от възможността да го обжалва. Ответната страна М. А. И. оспорва молбата. Възразява срещу допустимостта й, като твърди да е невярно и недоказано, че молителят е узнал за решението едва на 09.05.2019г. Твърди да не са налице предпоставките на чл. 303,т.5 ГПК. Ответните страни по молбата Н. К. Ф. и А. К. В., които са наследници по закон на ответника К. Й. М., починал на 06.08.2013г. и не са се отказали от наследството му, не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата, след уточненията й с молби вх.№ 50391/20.09.2023г. и вх.№500219/30.01.2024г., е процесуално допустима. Подадена е на 30.05.2019г. т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от датата, на която молителят твърди, че е узнал за въззивното решение - 09.05.2019г. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, и съдържа твърдения за обстоятелства, включени във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна. Следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. За същото не следва да се призовават ответниците Х. К. Т. и М. К. М., защото те не са страни в настоящото производство- спрямо тях исковото производство е било прекратено с влезли в сила определения на въззивния съд ( по гр.д.№ 1176/2018г. САС) – от 05.06.2018г. и от 09.10.2018г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, III г. о.