Решение № 84 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г.

Решение № 84 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Р., чрез процесуалния представител-адвокат В. против въззивно решение № 52 от 1.03.2010 г. /поправено с решение от 9.04.2010г./ по в. гр. д. № 66 по описа за 2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 715 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 2671/2009 г. на Великотърновски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. З от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 1039 от 25.10.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставен въпрос за правнорелевантния момент към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл. З33, ал. 1, т. 4 от КТ предварителна закрила при прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Въпросът се поставя с оглед извода на въззивния съд, че определящ е момента на връчване на заповедта за уволнение, което е в противоречие с приетото в посочените от касатора решения № 206 от 29.02.2000 г. по гр. д. № 617/98 г. и № 846 от 2.07.2005 г. по гр. д. № 2293/05 г. на ВКС, съгласно които потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника поражда действие с достигане на отправеното предизвестие за уволнение до работника, а заповедта има само констативен характер, поради което закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ може да се прилага само, ако към датата на връчване на предизвестието-работникът или служителя реално е започнал ползването на отпуск. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос намира за правилно второто от горепосочените становища, изразено в цитираните решения на ВКС. Следва да се посочи, че към настоящия момент съществуващото в практиката противоречие по този въпрос - вече е разрешено с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение /№ 559 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 650/09 г. на I. o V. B него е прието, че към момента на връчване на предизвестието следва да се преценя дали закрилата по чл. 333 от КТ е преодоляна. Това е така, защото съгласно нормите на чл. 333, ал. 7, във вр. с чл. 335 от КТ - правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се счита упражнено и поражда действие с достигането на писменото му изявление за това до адресата. В този смисъл законно ще е прекратено трудовото правоотношение и без да е издадена нарочна заповед, ако предизвестието на работодателя е достигнало до адресата. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос Ч подадената касационна жалба е основателна по следните съображения: Ищцата е била в трудово правоотношение с ответната страна, като е заемала длъжността "отчетник измервателни уреди". На 7.05.2009 г. - на нея лично й е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение поради "съкращаване в щата". Връчването на предизвестието е станало при отказ, но е удостоверено по надлежния ред - с подписите на двама свидетели. Същите са разпитани в съдебно заседание пред първата инстанция и са потвърдили, че ищцата се е запознала със съдържанието на предизвестието, че й е било обяснено, че се съкращава щата и че тя е определена за съкращаване. Още от следващия ден, за периода от 8.05.2009 г. до 3.07.2009 г. - тя е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Заповедта за уволнение й е връчена по пощата на 5.06.2009 г. /видно от подписаната обратна разписка/. При тези факти - без да разглежда спора по същество - въззивният съд е приел, че издадената заповед за уволнение е незаконна, защото ищцата се е ползвала от предвидената предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ и за да бъде уволнена е следвало работодателят предварително да изиска и да получи разрешение от Областната инспекция по труда. В. съд е мотивирал акта си с нормата на чл. 333, ал. 7 от КТ. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. С оглед по-горе изложения отговор на поставения въпрос - под "заповед за уволнение" по смисъла на чл. 333, ал. 7 от КТ - следва да се разбира - писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на връчването му- ищцата не е била в отпускщоради което и по отношение на нея предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ не намира приложение. Постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Поради липса на изложени от въззивния съд мотиви по съществото на спора - на основание чл. 293, ал. З от ГПК - делото следва да бъде върнато на Великотърновски окръжен съд за ново разглеждане и решаване от друг състав. С оглед нормата на чл. 294, ал. 2 от ГПК настоящият състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение