Определение № 260 от 02.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 168/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Б. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. С., срещу определение №19 от 24.01.2012 г. по ч. гр.дело №46/2012 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1176 от 20.10.2011 г. по гр. дело №725/2011 г. на Харманлийския районен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 1 349.45 лв. по акт за установяване на вземане по ЗМДТ. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парично вземане с размер до 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.