Решение № 458 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2009 г.

Решение № 458 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. К. Б. от гр. С. срещу решение № 35 от 06.03.2009 г. по гр. дело № 913/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1179 от 05.08.2008г на Бургаски районен съд, по отхвърлен изцяло отрицателен установителен иск, предявен от касатора за недължимо вземане от 1381,09 лева по чл. 254 от ГПК (отм). Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалните задължения на съда и доказателствените правила. От доказателствата въззивният съд е изключил неоспорен от ответника платежен документ с довод, че приложеното и вече прието в първа инстанция копие от него, е нечетливо. Ответникът в касационното производство О. д. "полиция" гр. Б. не е заявил отговор С определение № 1306 от 28.10.2009г състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалния въпрос за връзката между чл. 178, ал. 2 от ГПК, чл. 183 и чл. 193 и сл. от ГПК при преценката на вече прието по делото писмено доказателство и с оглед основното процесуално задължение на въззивния съд да основе решението си на обстоятелствата по чл. 235, ал. 2 от ГПК, за случай, при който прието копие от писмен документ по същество се игнорира, тъй като е нечетливо. По изведения процесуален въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд, III г. о намира следното: Въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 от ГПК, ако едва с решението си при обсъждане на доказателствата по същество, в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК служебно констатира, че прието от първоинстанционния съд по делото писмено доказателство, в случая заверено от страната копие на платежен документ, е нечетливо по отношение на лицето, в чиято полза е извършено плащането и на това основание възприеме, че документът не е доказателство за ищцовите правопогасяващи твърдения, относно спорното парично вземане. Като е мотивирал решението си така, Бургаски окръжен съд е допуснал нарушение на основното си задължение да основе крайния си акт на установените по делото обстоятелства. Преценката на доказателствата при решаващата дейност на съда, по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК или съгласно правилата на чл. 178, ал. 2 от ГПК при "други външни недостатъци" на писменото доказателство, не включва игнориране на удостоверителен документ поради това, че съдът не може да разчете съдържанието му. Ето защо жалбата на касатора е по същество основателна. Нарушен е процесуалният ред, по който решаващите по делото обстоятелства следва да бъдат приети за установени. В конкретния случай, по отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане, ищецът е представил копие от банков платежен документ с дата 19.11.2001г за превод на сумата 600 лева, в което копие действително не личи ясно името на получателя. В отговор ответникът НС" П. ", О. Дирекция Бургас, се е позовал на извлечения от аналитичните сметки, съставени от счетоводно му за това, че ищецът Б не е погасил задълженията си по договор 1676/2001г с дължимата сума за охрана и сервиз на обект със СОТ, за периода 2002-2003 г., т. е продължил е да твърди, че плащане по задълженията на насрещната страна не е извършено. Първостепенния съд е приел като доказателство копие от банковия документ и го е обсъдил по същество. Бургаски окръжен съд, като е намерил копието за нечетливо, се е позовал на липса на доказателства за плащане. За годността на представени копия от писмени доказателства обаче съдът следи служебно при приемането им и ако в тази насока въззивният съд служебно констатира пропуски на първостепенния съд по обжалваното решение, следва да се приложат процесуалните правила за първа инстанция. Разбирането на въззивния съд във връзка с редовността на приетото от първостепенния съд писмено доказателство, е следвало да намери израз в предприемане на производство по реда на чл. 268, ал. 2 вр. чл. 183 от ГПК от същия съд, щом констатацията за нечетливост на приетото копие на документа относно изписаното в решаваща за спора съдържателна част, се прави едва от втората инстанция, без на представилата документа страна да се укаже да задължението по чл. 183 от ГПК или тежестта да установи съдържанието му с други доказателствени средства, ако това е наложително. Ето защо, като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено. Въззивният съд следва да извърши указаните процесуални действия, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.