Определение № 3193 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4798/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на адвокат К. М., като особен представител на П. П. К., против определение № 4086 от 24.09.2024 г. по в.гр.д. № 728/2024 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 19311/26.07.2024 г., подадена от адв. М., с искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските решение № 659 от 14.06.2024 г. по в. гр. дело № 728/2024 г. по описа на ОС- Варна и е оставена без разглеждане молба вх. № 19443/30.07.2024 г. от адв. К. М., с която е отправено искане за увеличаване на определеното в полза на адв. К. М. възнаграждение като особен представител. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. В частта, с която е оставена без разглеждане молбата за увеличение на възнаграждението й като особен представител на П. К. сочи, че неправилно съдът е приел, че молбата е просрочена. Навежда възражения, че определянето на възнаграждението на особения представител следва да се осъществи от съда като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи фактическата и правна сложност на спора. С оглед това счита, че молбата й за увеличаване размера на определеното възнаграждение е допустима и основателна. Поддържа, че размерът на възнаграждението на особения представител следва да е съизмерим с размера на възнаграждението на процесуалния представител на другата страна. По отношение на частта на определението, с което е оставена без уважение молбата й за намаляване размера на разноските, присъдени в полза на насрещната страна К. К. като заплатено адвокатско възнаграждение поддържа, че сумата от 1 000лева е прекомерно завишено възнаграждение и не съответства на фактическата и правна сложност на спора. Моли да бъде отменено обжалваното определение като се намалят присъдените в полза на К. К. разноски по делото и се увеличи възнаграждението й като особен представител на П. К.. Ответникът К. К., представляван от адвокат А., депозира писмен отговор на частната жалба, с който заявява,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. По делото се установява,че К. К. е предявил иск против П. К. за делба на общ имот. С определение от 21.08.2023 г. по гр.д. № 4239/2023 г. по описа на Районен съд- Варна адвокат М. е назначена за особен представител на П. К.. Постановеното от Районен съд- Варна решение по допускане на делбата е обжалвано от П. К., представляван от особен представител адвокат М.. К. К., представляван от адвокат К. и адвокат А., е оспорил въззивната жалба чрез писмен отговор. Проведено е едно о.с.з. на 15.05.2024г, на което въззивникът е бил представляван от адвокат С., преупълномощен от адвокат М., а въззиваемият – от адвокати К. и А.. Съдът е задължил с протоколно определение К. К. да внесе възнаграждение в полза на адвокат М. в размер на 400лева, изслушал е становищата на страните по повод подадената жалба и устните състезания. Въззиваемата страна К. К. е заявил претенция за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 2 700лева. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски. С постановеното решение по спора въззивната жалба на П. К. е счетена за неоснователна, първоинстанционното решение е потвърдено, присъдени са разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 1000лева- заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на разноските, претендирани от К. К.. С молба от 26.07.2024 г. адвокат М. като особен представител на П. К. е поискала изменение на решението в частта за разноските като бъде намалено присъденото в полза на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. С молба от 30.07.2024 г. адвокат М. допълва молбата си за изменение на решението в частта за разноските, като иска увеличаване на размера на определеното й възнаграждение като особен представител до размера на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, които са възложени върху П. К. е неоснователна, тъй като при постановяване на своето решение съдът е обсъдил и намерил за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното от К. К. адвокатско възнаграждение и съобразно ниската фактическа и правна сложност на спора, особено във фазата на въззивно обжалване, го е намалил до размер от 1000 лева. Съобразил е, че претендираното адвокатското възнаграждение е достатъчно намалено и не следва молбата по чл.248 от ГПК да бъде уважавана. По отношение на искането за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение, определено на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът е приел, че определението с което е посочил размера на дължимото се адвокатско възнаграждение е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд по реда на чл.248 от ГПК, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение - на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 от ГПК. Посочил е, че с протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. е определил размер на възнаграждението на особения представител, който не е възразил. Приел е, че крайният момент, в който особеният представител може да поиска изменение на определеното му възнаграждение е до края на устните състезания пред съответната инстанция /в случая 20.05.2024 г./. Направил е извод, че срокът по чл.248 от ГПК е започнал да тече от 20.05.2024 г. и доколкото молбата за изменение /увеличаване/ размера на определеното на адв. М. адвокатско възнаграждение е депозирана на 30.07.2024 г. /повече от два месеца от проведеното открито съдебно заседание/, същата следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Частната жалба е неоснователна. По отношение на искането за изменение на решението в частта, с която са присъдени разноски на К. К. за заплатено адвокатско възнаграждение- Молбата по чл.248 от ГПК е своевременно депозирана. Същата е неоснователна, тъй като при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение за защита на К. К. съдът е определил възнаграждението по справедливост. Съобразил е фактическата и правна сложност на спора, предоставената защита от пълномощника на страната, преценил е като основателно възражението за прекомерност на претендираното като заплатено адвокатско възнаграждение и е намалил същото. Определеното като дължими разноски от П. К. адвокатско възнаграждение е справедливо и адекватно на предоставената от пълномощника правна помощ и съдействие по делото. Липсва връзка между размера на възнаграждението на пълномощник и размера на възнаграждението на особен представител. Нещо повече- разпоредбата на чл. 47, ал.6 от ГПК допуска възнаграждението на особения представител да е по-ниско от това на пълномощника. Ето защо липсва основание за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, поради което определението от 24.09.2024 г. се явява правилно в тази част и следва да бъде потвърдено. По отношение на частната жалба в частта, с която се иска да бъде отменено определението от 24.09.2024 г., с което е оставена без разглеждане молбата на адвокат М. за увеличаване на размера на определеното й възнаграждение. Както посочва и в своята частна жалба адвокат М., съгласно чл. 47, ал.6 от ГПК, възнаграждението на особения представител на ответник по делото се определя от съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. Дори и съдът да е определил първоначално размер на възнаграждението на особения представител при неговото назначаване, при приключване на устните състезания по делото съдът може служебно или по искане на особения представител да измени размера на определеното възнаграждение като съобрази фактическата и правна сложност на спора. Именно в този момент, когато приключва разглеждането на делото, събрани са доказателствата посочени от страните и са изложени всички доводи, твърдения и възражения по спора, съдът може да определи каква е фактическата и правна сложност на спора и какъв е обема и качеството на предоставената защита от особения представител на страната. Ето защо, следва да се приеме, че това е моментът, в който съдът следва да определи, по своя инициатива или сезиран от особения представител, окончателния размер на възнаграждението на особения представител, което се дължи за съответната инстанция. Съответно, от този момент тече срока за искане за изменение на определението на съда, с което се определя размера на възнаграждението на особен представител. В случая съдът е определил възнаграждение в размер на 400лева, особеният представител, участващ по делото, е възприел това определение на съда и не е възразил. От момента на окончателно определяне на размера на възнаграждението на особения представител- устните състезания по делото- започва да тече срок за особения представител да иска изменение на размера на определеното му възнаграждение. Законовата разпоредба, която следва да намери приложение при упражняване на това право на представителя е чл.248 от ГПК. Срокът, който законът определя за искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските е 1-месечен и в случая изтича на 15.06.2024 г. Молбата за увеличаване размера на възнаграждението на особения представител е депозирана на 30.07.2024 г., поради което правилно съставът на Окръжен съд- Варна я е приел за просрочена и я е оставил без уважение. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. Отделение