Определение № 9563 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Л. Д. срещу определение № 5063/30.04.202026 г., постановено по адм.д.748/2026 г. по описа на Административен съд–Пловдив (АС-Пловдив). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и отклонение от принципите на ефективен съдебен контрол върху административната дейност, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 5063/30.04.202026 г., постановено по адм.д.748/2026 г. по описа на АС-Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на В. Д. против мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)-Пловдив за предоставяне на обществена информация по негово заявление от 23.02.2026 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е прекратил производството по делото, защото е приел, че исканата информация по своя характер не е обществена и за нея не е приложим Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което не е възникнало и задължение за произнасяне по този ред, респективно не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, а не относно достъпа до лични данни, документи или информация, съдържаща се в преписки, образувани жалби/сигнали/заявления на субекта, който е участник в тези инициирани от него производства. Действително директорът на ОДМВР е сред органите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, за които е налице задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност или я съхранява, но едновременно с това предоставя достъп до документи под формата на административно обслужване (за което се обичайно предвижда и заплащане на разноски – такса). Разграничението между двете производства произтича както от конкретното съдържание на подаденото заявление, така и от качеството на лицето, което е отправило искането. В случая се иска информация, която не е обществена, съдържа се в документи, представляващи част от досъдебно наказателно производство по повод престъпление по отношение на В. Д., което показва, че възникналите правоотношения не се обхващат от приложното поле на ЗДОИ, а от НПК. От тази гледна точка не се налага да бъде обсъждано и допълнително представеното уведомително писмо от 24.03.2026 г., което не променя изводът, че отношенията не попадат в обхвата на ЗДОИ, а са свързани с конкретни обстоятелства, засягащи лично жалбоподателя и той разполага с правни средства за защита по друг процесуален ред. По изложените съображения обжалваното определение като краен резултат следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед окончателния изход на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение