Решение № 13287 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2014 г.

Решение № 13287 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София обжалва решение № 5314 от 4.08.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5347/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 141204525/11.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 656/8.04.2013 г. на решаващия орган по чл. 152 ДОПК. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и да се потвърди ревизионния акт. Ответникът - Даниела Кирилова Михайлова, от гр. Перник, чрез процесуалния си представител адв. Анжела Асенова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на ревизираното лице не са налице обстоятелства по чл. 122 ДОПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, с който в резултат на ревизия при особени случаи на Даниела Кирилова Михайлова са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2004-2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. За да отмени ревизионния акт изцяло, съдът е приел, че по отношение на ревизираното лице не са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагането й при особени случаи. В тази връзка съдът е обсъдил приходите и разходите, посочени в изготвения при ревизията паричен поток и е установил, че недостигът на парични средства се дължи на разходи, извършени от съпруга на ревизираното лице - Васил Михайлов - за пътувания в чужбина, вноски в капитала в "Ена 2005" ООД, парични вноски, предоставени на същото дружество, покупки от Берета Трейдинг ООД, както и предоставени заеми на трети лица. От фактическа страна при ревизията е установено, че Даниела Михайлова не е предприемала пътувания в чужбина през ревизирания период. Според съда недопустимо е придобитите от съпруга доходи, освен ако не са трансформирани в имуществени права по чл. 19 от СК (отм.), да бъдат включвани в обхвата на съпружеската имуществена общност и по отношение на тях да се прилага презумпцията за съвместен принос на съпрузите. В конкретния случай е направен извод, че Михайлова е обложена с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ заради укрити доходи от съпруга й. Решението е неправилно в частта, в която е прието, че не са основания за облагане по особения ред за 2007 г. и правилно в останалата част. Съображенията за това са следните: По същество касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град София изцяло повтаря мотивите от решение № 656/08.04.2013 г., в това число и съображенията по приложението на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, в този случай касационната инстанция дължи служебно произнасяне по валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон. Принципно правилно съдът е приел, че установяването на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да се отнася до укрити доходи, респективно несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице. Следва да бъде споделено и становището му, че режимът на съпружеската имуществена общност по чл. 19 от СК (отм.), действащ до 1.10.2009 г. се разпростира върху вещите, правата върху вещи и паричните влогове, независимо на името на кой от съпрузите са придобити. В конкретния случай при ревизията е изготвен общ паричен поток на приходите и разходите на Даниела Михайлова и съпругът й Васил Михайлов и установеният недостиг на парични средства е разделен по равно между тях. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на съпруга е издаден отделен ревизионен акт за установяване на задълженията за данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните периоди, който е бил предмет на съдебен контрол и който е частично изменен с влязло в сила съдебно решение за данъчните периоди на 2008 г. и 2009 г. /решение № 6364 от 13.05.2014 г. по адм. д. 10743/2013 г. по описа на ВАС, VIII отд./ В това отношение правилно съдът е посочил, че органите по приходите механично са пренесли фактическите констатации за извършени разходи от ревизионния акт на Васил Михайлов и половината от тях са определили като разход на съпругата му Даниела Михайлова, респективно като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК - укрити доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. При установените по делото факти, които не са спорни между страните, законосъобразно съдът е изключил от паричния поток на Даниела Михайлова разходите, направени от нейния съпруг през ревизираните периоди за пътуване в чужбина, вноски в капитала на Ена 2005 ООД, допълнителни парични вноски, предоставени на същото дружество, разходи за покупки от Берета Трейдинг ООД, както и разходи за парични заеми, предоставени от съпруга на трети лица. Тези разходи не са общи за двамата съпрузи съгласно чл. 25 от СК (отм.), респективно чл. 32 от СК /в сила от 1.10.2009 г./. Поради това съответен на доказателства по делото и законосъобразен е изводът, че за данъчните периоди на 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2009 г. при ревизията не са установени каквито и да било укрити доходи на Даниела Михайлова по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ отм., респективно по чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, които да подлежат на облагане и представляват основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по особения ред. В ревизионния акт не са налице каквито и да било фактически констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. За 2004 г. доходите на ревизираното лице са в размер на 6214.50 лева, представляващи половината от получените суми от продажби на недвижими имоти, за които няма спор по делото, а и от представените нотариални актове е видно, че представляват съпружеска имуществена общност. Други доходи на ревизираното лице не са декларирани и не са установени. След изключване на разходите са пътуване в чужбина на съпруга, разходът на лицето за този период се определя от обичайните разходи за издръжка и живот по НСИ е размер на 4512 лева /половината от установените при ревизията разходи за издръжка на домакинството/. От изложеното е видно, че приходите за 2004 г. превишават разходите, поради което за този период не е основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане при особени случаи. Освен това следва да се посочи, че за този период неправилно органите по приходите са определи паричен недостиг, при положение, че към 31.12.2004 г. са констатирали положително салдо от 3625 лева, което са включили като начално салдо за 2005 г. За 2005 г. също не се установяват основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че за този период не се установява да са извършвани продажби на недвижими имоти на стойност от 989 лева. От представения по делото нотариален акт е видно, че Михайлови са продали недвижим имот за цена от 989 лева а 22.10.2004 г. Този приход е включен в ревизирания период на 2004 г. От представената по делото справка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Перник и гр. Брезник е видно, че ревизираното лице няма продажби в този период. Не са налице други доказателства, които да установяват такъв приход. Останалите приходи, включени в паричния поток за този период са от трудово възнаграждение на съпруга и началното салдо към 01.01.2005 г. Основните разходи през 2005 г. са от пътувания в чужбина на Васил Михайлов и от разход за вноска в размер на 2500 лева в капитала на Ена 2005 ООД. Правилно съдът е изключил тези разходи, тъй като те не са общи за двамата съпрузи, а лични разходи на съпруга, който ги е извършил. При това положение като разход на ревизираното лице остава единствено разходът за издръжка и живот по НСИ. Последните по аргумент от чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК са относими към определяне на данъчната основа, но не представляват обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По тези съображения настоящият състав намира за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че за 2005 г. не се установят обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК по отношение на ревизираното лице. По идентични съображения съдът правилно е приел, че Михайлова е облажена единствено за разходите, направени от нейния съпруг и през 2006 г., 2008 г. и 2009 г. В тази периоди не са установени каквито и да било приходи и разходи на ревизираното лице, които да обосноват посочените в акта основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК. И за тези периоди като се изключат разходите на съпруга за пътувания в чужбина, за предоставяне на заеми на трети лица, за предоставени парични средства на Ена 2005 ООД и разходите по фактури, издадени от Берета Трейдинг ООД - данъчната основа за доходите на ревизираното лице е формирана само от разходи за издръжка и живот по НСИ, които не представляват самостоятелно обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. За 2007 г., неправилно съдът е приел, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В този период ревизираното лице е декларирало направен разход за покупка на э ид. ч. от недвижим имот в с. Филиповци, община Трън за цена от 3127 лева. Действително в хода на ревизията не са събрани доказателства във връзка с извършването на този разход, в това число и справка от Агенция по вписванията. Приложените справки от Служба по вписванията гр. Перник и гр. Брезник не съдържат данни за придобиване на недвижим имот през 2007 г. В дадените писмени обяснения по чл. 56 ДОПК, Михайлова е посочила, че документите са покупката се намират в Следствен отдел на Софийска градска прокуратура по сл. дело № 171/2010 г. няма данни за предприети от органите по приходите процесуални действия за събиране на доказателства от следственото дело. Въпреки това страните не спорят по факта относно извършването на разхода в 2007 г. и размера му, поради което съдът е следвало да извърши съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице за този период. Видно от мотивите на ревизионния акт за 2007 г. Михайлова не е получавала каквито и да било доходи. Освен разходът за покупка на имота в с. Филиповци, в паричния поток за включени и обичайните разходи за издръжка на 5-членно домакинство в размер на 1132 лева съгласно НСИ. От паричния поток следва да бъдат изключени разходите за предоставен паричен заем от съпруга на Георги Драгомиров Рангелов в размер на 12 000 лева, както правилно е приел и първоинстанционния съд. При това положение разходът на домакинството през 2007 е в размер на 16 711 лева, който размер при липса на доходи представлява недостиг на парични средства. Половината от така установения недостиг в размер на 8 355.55 лева е на ревизираното лице, поради което основанието за облагането му по чл. 122, ал. 1 ДОПК в този период е установено. Този недостиг формира и данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и подлежи на облагане с данъчната ставка, предвидена в чл. 48 от ЗДДФЛ /ред. ДВ бр. бр. 95 от 2006 г./ за 2007 г. - 1044 + 24 на сто за разликата над 7200 лева. При това положение дължимия данък е в размер на 1321.32 лева и съответните лихви. За посочения размер за 2007 г. съдът неправилно е отменил ревизионния акт, поради което решението в тази част следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Даниела Михайлова в тази част. За разликата до пълния размер на установения при ревизията данък върху доходите за 2007 г. от 2 761.32 лева, както и в останалата част, в която е отменен ревизионния акт за 2004, 2005, 2006, 2008 и 2009 г., решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски за сумата над 404.32 лева. В производството пред настоящата инстанция ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. На директора на дирекция ОДОП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 322.49 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес, за който първоинстанционното решение се отменя. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,