Решение № 11469 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16671/2013 г.

Решение № 11469 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16671/2013 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 6537/29.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3000/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2181206121/30.10.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 219/4.02.2013 г. на директора на същата дирекция за определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., с който е задължен Харитон Христов Колев от гр. София за 2006 г. в размер на 5 649,70 лв. и съответната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е изложил мотиви за неналичие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради липсата на укрити приходи от лицето за 2006 г. Твърди, че на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще бъде извършена по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради несъответствие между декларираните приходи/доходи и имущественото му състояние за ревизирания период. Изложени са доводи в касационната жалба, че именно установеният недостиг на парични средства за 2006 г. за покриване на направените разходи по предоставяне на заем на лицето Таня Борисова Пенчева през същата година, е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като съдът е направил неправилно тълкуване на тази разпоредба. Касаторът е изложил доводи, че несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК може да бъде не само между получените приходи от лицето и имущественото му състояние, но и между получените приходи и неговото финансово състояние, като според касатора в случая е налице втората хипотеза, тъй като в изготвеният паричен поток в хода на ревизията е установено финансово несъответствие между получените приходи (сбор от признатата разполагаема сума към 1.01.2006 г. и приходите на семейството за 2006 г.) от една страна, и направените разходи от лицето за 2006 г по предоставяне заем на Таня Пенчева, от друга. Оспорва се и признатата от съда разполагаема сума, която ревизираното лице е декларирало към 1.01.2006 г. в размер на 230 000 лв. като спестена от ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев", а не приетата от ревизията сума от 141 300 лв. Изложено е оплакване в касационната жалба, че не е следвало съда да приема, че ревизираното лице не е имало задължение за деклариране на разходи, независимо от облагането с патентен данък по чл. 41, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), тъй като за ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев" е предвидено допълнително задължение за подаване на годишен финансов отчет. Относно извършената ревизия на заемополучателя Таня Пенчева касатора излага доводи, че по време на тази ревизия заемът от 196 000 лв. и получаването му не е бил предмет на спор. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Харитон Христов Колев срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК. Ответникът по касационната жалба Харитон Христов Колев от гр. София, редовно призован не се е явил, нито е изпратил представител за изразяване на становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 2181206121/30.10.2012 г. за определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., с който е задължен Харитон Христов Колев от гр. София за 2006 г. в размер на 5 649,70 лв. и съответната лихва, първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, защото за ревизираната 2006 г. лицето няма укрити приходи или доходи, нито е налице несъответствие между декларираните приходи и финансовото му състояние. Според съда за 2006 г. наистина не е подавана декларация от Харитон Колев по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), но доходите му са били единствено от трудово правоотношение с "Хапеко ПХ" ООД и задълженията по тях не се определят с декларация. Съдът е изложил мотиви, че не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради неустановено несъответствие между декларираните приходи от Колев и финансовото му състояние, нито през 2006 г. е имал придобито имущество - движимо и/или недвижимо, за да се приеме такова несъответствие. Според съда ревизията е установила несъответствие, изразяващо се в превишение на разходите над приходите на домакинството на ревизираното лице за 2006 г. и то е било поради непризнаване от ревизията в пълен размер на получени приходи от предходни данъчни периоди, които са декларирани и за които е бил платен данък върху доходите. Освен това съдът е приел, че към 1.01.2006 г. началното салдо на ревизираното лице е така, както го е декларирало по чл. 124, ал. 1 ДОПК в размер на 230 000 лв., спестени през периода 2001 г. - 2005 г. от дейността на ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев", а не както са приели ревизиращите органи - 141 300 лв. Според съда правилно приходните органи са признали посоченият от данъчно задълженото лице размер от 230 000 лв., но неправилно са го намалили с 35% нормативно признати разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.). Направен е извод в обжалваното съдебно решение, че недостигът от средства е формиран от незаконосъобразното намаляване на декларираните приходи от патентна дейност с нормативно признатите разходи от 35%, тъй като няма законово основание за признаване на 35 % разходи от декларираните приходи от патентна дейност, нито задължение за деклариране на разходи, които да се вземат предвид при определяне на данъчната основа. Въз основа на това съдът е приел, че след като в ГДД в периода 2001 г. - 2005 г. са признати приходи в размер на 230 483 лв. като начално салдо към 1.01.2006 г., неправилно ревизията ги е намалила с 35%. Според съда поради изложените мотиви не е налице превишение на разходите над приходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и затова не е налице и данъчна основа за облагане за 2006 г. с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и затова ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между приходи и разходи. Правилно е установено по делото, че за периода 2001 г. до 2005 г. вкл. данъчно задълженото лице е извършвало патентна дейност - машинописни и ксероксни услуги, както и услуги с трактор и прикачена машина, за която дейност през посочените години е подавал годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Установено е също така още по време на ревизията и е признато от преходните органи (вкл. в решението на решаващия орган), че общо декларираните приходи от 2001 г. - 2005 г. от патентна дейност на ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев" възлизат на 230 483 лв. Спорът между страните е бил за разполагаемата сума, т. нар начално салдо към 1.01.2006 г., като именно посочената от лицето сума от 230 483 лв. е разполагаема такава. Спори се по делото също така, правилно ли ревизиращите органи са намалили тези приходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.) с 35% - нормативно признати разходи. Тезата на приходните органи е, че не може да има приходи без наличие на разходи и затова от признатите приходи от патентна дейност са приспаднали 35 % нормативно признати разходи. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно приходните органи са намалили приходите от патентна дейност с 35% нормативно признати разходи. Последните се приспадат при облагане по общия ред. Патентната дейност се облага, без да се вземат предвид направените приходи, съответно разходи, тъй като той е окончателен данък с определен от закона размер, а не се изчислява като разлика между направените приходи и разходи. В този смисъл решаващият съд правилно е приел, че сумата от 230 483 лв. не следва да се намалява с 35 %. Освен това правилно в обжалваното решение съдът е констатирал, че за 2006 г. наистина не е подавана декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), както и че такава не е следвало да се подава, предвид обстоятелството, че лицето е било на трудов договор през този данъчен период. с "Хапеко ПХ" ООД. Относно твърденията на данъчно задълженото лице, че е дал в заем на Таня Пенчева сумата от 195 583 лв., законосъобразни са изводите на съда, че неправилно ревизиращите органи са приели, че такъв заем не е даван. Наистина договорът за заем е реален, т. е. доказването му се осъществява с предаването на заемната сума. В случая съдът правилно се е позовал на РА № 2001011109/23.03.2011 г. на Таня Пенчева, в който е признат като получен декларираният заем от Харитон Колев. В този смисъл правилно заемната сума е приспадната от съда като разход на ревизирания субект. При така установената от решаващия административен съд фактическа обстановка са направени законосъобразни правни изводи за неналичие на основание за ревизия по особения ред поради това, че приходите на ревизирания субект не надвишават разходите му. Относно определянето на данъчната основа и приходните органи и съдът са включили в паричния поток и получаваната пенсия от съпругата на Харитон Колев и разходите за издръжка на семейството по данни на НСИ, но както се изтъкна по-горе не се установява несъответствие между приходите и разходите, поради което правилно първоинстанционния съд е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,