Решение № 9298 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2011 г.

Решение № 9298 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителна Агенция по горите, гр. София, представлявана от Ерджан Мурад - процесуален представител по Пълномощно № 5/27.10.2009 г., против Решение № 964/11 декември 2010 г. на Административен съд - София област по административно дело № 731/2009 г., с което съдът отхвърля жалбата на Държавна агенция по горите, представлявана от изпълнителния директор инж. Бисер Дачев срещу Заповед № 32/31.07.2009 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, с която е одобрено протоколно решение № 1/30.07.2009 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 158/11.06.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, за имоти в землищата на с. Подгоре, в землището на с. Пчелин, в землището на с. Костенец, с. Горна Василица, с. Долна Василица и с. Очуша. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, както същото е и необосновано. В противоречие със служебното начало съдът не е отчел задължението си обективно, всестранно и в пълнота да изследва всички обстоятелства по делото, като събере всички относими, допустими и необходими за изясняването на обективната истина доказателства. Поради неправилно установяване на релевантните по делото факти, съдът е стигнал до формиране на неправилни изводи и съждения и е установил, че правилно са определени респективно отразени имотите като "земеделска земя" в протоколно решение № 1/30.07.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По подробно развити съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено ведно с произтичащите от закона последици. Ответникът - Директора на Областна дирекция "Земеделие" Софийска област и заинтересованата страна Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител ю. к. Велковски оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение, а решението на съда потвърдено. От заинтересованата страна - Кмета на Община Костенец е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а съдебният акт е правилен и съобразен с представените по делото писмени доказателства. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна касационна жалба. Липсват доказателства по делото, че посочените имоти в жалбата са включени в горския фонд, както и доказателства дали за тези имоти е проведена процедура по Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. Изпълнителната агенция по горите не е представила и доказателства цитираните в жалбата имоти да са били изключвани от горския фонд гори за изкореняване, но неизкоренени; неустроени досега и непосочени в лесоустройствените проекти високостеблени и издънкови гори, които са били гори и преди национализацията на горите; гори и земи от горския фонд, отразени върху картите на действалите преди влизане в сила на ЗСПЗЗ лесоустройствени проекти. Изпълнителната агенция по горите не е обжалвала в срок КВС и след влизането й в сила за съответните землища, комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, като единствен компетентен орган законосъобразно е приела, че земите представляват имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е недоказана. За цитираните имоти по делото не са представени актове за държавна собственост от Изпълнителна агенция по горите. Евентуалните спорове за собственост следва да се решават по исков ред. По делото липсват доказателства процесните имоти да фигурират в регистъра, нито доказателства, които да установят факта, че същите представляват гори или земи в горския фонд. Касационната жалба на Изпълнителна Агенция по горите е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 964 от 11.12.2010 г. по административно дело № 731/2009 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, вр. с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, Административен съд София област - Седми състав отхвърля жалбата на Държавна агенция по горите (сега Изпълнителна агенция по горите), гр. София, против Заповед № 32 от 31.07.2009 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, с която заповед е одобрено протоколно решение № 1 от 30.07.2009 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 158/11.06.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, като неоснователна. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, при наличие на законово регламентираните реквизити за неговото издаване и съобразно целта на съответните нормативни актове. Съдът не е констатирал съществено нарушение на правилата, предвидени от законодателя за издаване на процесния административен акт. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон. Посочил е, че за землищата на с. Костенец, с. Горна Василица, с. Долна Василица, с. Очуша, с. Пчелин, с. Подгорие и с. Голак, е приета и влязла в сила КВС, следователно фактическият материал, с който е работила комисията е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. За жалбоподателя ДАГ (сега ИАГ) е съществувала възможност да инициира промени в КВС при установяване на грешки в нея. В КВС имотите са отразени като земеделски земи и същите съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците и няма доказателства, от които да се установи, че те са неправилно причислени към земите, които община Костенец стопанисва или управлява по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За ирелевантни към спора са приети всички твърдения на жалбоподателя, че имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, както и особените мнения на инж. Йорданка Карамишева към протоколно решение № 1/30.07.2009 г. Според съда комисията се е съобразила с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, оспореното решение е издадено в съответствие с извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, като в решението е отразен начина на възстановяване на собствеността върху имотите, както се изисква съгласно чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Като краен извод съдът е счел, че не са допуснати и нарушения на материалноправните норми. Така постановеното съдебно решение е правилно. Същото е съобразено както със събраните по делото доказателства, така и с константната по тези спорове съдебна практика. Държавна Агенция по горите - гр. София, понастоящем преименувана в Изпълнителна Агенция по горите, е оспорила пред Административен съд София - област протоколно решение № 1 от 30.07.2009 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 32 от 31.07.2009 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, в частта за различни имоти в различни землища: с. Костенец, с. Голак, с. Горна Василица, с. Долна Василица, с. Очуша, с. Подгоре и с. Пчелин. Основният спор по този вид дела е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за тези казуси, вкл. и за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят и пред първата инстанция и пред настоящата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. По делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за посочените вече неколкократно землища, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд София - област е постановил решение, изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,