Решение № 13107 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2016 г.

Решение № 13107 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. А. от гр. Г. чрез адв. И. И. срещу решение № 332/21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 169/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата й против РА № Р-040004158002888-091-001/03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 68/23.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който са й определени задължения за довнасяне на данък по ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. в общ размер от 3 252,26 лв. и лихви за забава - 1 882,48 лв. Макар жалбата да е насочена срещу решението на първоинстанционния съд, съдържанието й относно оплакванията са против самия ревизионен акт и действията на органите по приходите, извършили ревизията, поради което настоящият съд ще извърши проверка дали е приложен правилно от Административен съд - гр. В. Търново материалния закон. Излага оплакване за начина, по който е изготвен паричния период за всяка една от ревизираните години. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за задължението за данък върху доходите на физическите лица за 2008 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, а в условията на евентуалност да се обяви нищожността на акта, без да са изложени конкретни доводи и оплаквания в тази насока. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор на юриск. К. М. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 587 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за определените на К. А. данъчни задължения за довнасяне на данък по ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. в общ размер от 3 252,26 лв. и лихви за забава - 1 882,48 лв. първоинстанционният съд е приел за законосъобразни констатациите на ревизионния акт. Според съда налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред - наличие на данни за укрити приходи и превишение на разходите над приходите/доходите. Относно размера на началното салдо към 01.01.2008 г. съдът е счел, че той е този, посочен в ревизионния акт - 66 637,21 лв., но не са признати твърденията на жалбоподателката за получени безвъзмездно от баща й 30 000 лв. поради непредставяне на доказателства, че последният е имал възможност да й ги предостави през 2007 г. В тази връзка съдът е посочил, че като се има предвид, че жалбоподателката е получила банков кредит от 200 000 лв., нелогично е да бъде подпомагана от баща си с посочената сума. За твърдението й, че е получила дадени в заем на И. П. суми през 2006 г., както следва: за 2007 г. - 4 710 лв.; за 2008 г. - 15 350 лв.; за 2009 г. - 11 800 лв. и за 2010 г. - 570 лв., които според нея представляват връщане на този заем, съдът е възприел констатациите на приходните органи, че представеният договор от 17.04.2006 г. няма достоверна дата, а относно датата на съставяне на разписка от 17.04.2014 г. за връщане на процесните суми на жалбоподателката, съдът е изразил съмнение относно съдържанието и на този частен диспозитивен документ. По същия начин съдът е третирал и въпросът за получени средства в размер на 4 000 лв. от К. П. през 2011 г. (мъжът, с който жалбоподателката живее на семейни начала), позовавайки се на РА № Р-07-140128-091-01/13.01.2015 г., издаден на К. П. (влязъл в сила като необжалван) и в който е установено, че посоченото ревизирано лице не е твърдял изобщо, че е давал пари на К. А.. Въз основа на данните по делото съдът е формирал извод, че законосъобразно са определени за всяка една от ревизираните години приходната и разходната част на паричните потоци и че Андреева не е опровергала констатациите на ревизионния акт, поради което данъчните основа, върху които е начислен и данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ, са правилно определени. Относно възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задължението за 2008 г. съдът е счел, че е неоснователно. Съдът е съобразил, че ревизията е повторна след отмяна на предходен ревизионен акт от решаващия орган при административното му обжалване. Според съда давността е започнала да тече от 01.01.2010 г. и изтича на 01.01.2015 г. в случай, че ревизията не е била спирана. Съдът е приел, че давността е спряна при започналото ревизионно производство - от датата на изискуемостта на публичното задължение 30.04.2009 г. до датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, но не повече от 1 г., както и че от датата на изискуемостта на данъка до 15.05.2014 г. са изтекли 4 години и 15 дни, както и че давността е спряна още веднъж от датата на подаване на жалбата по административен ред - 11.02.2015 г. до датата на решението на решаващия орган - 20.04.2015 г. Прието е в обжалваното решение, че давността е спряла при повторната ревизия на 24.04.2015 г. - датата на връчване на заповедта за възлагане на втората ревизия до издаването на ревизионния акт - 03.12.2015 г. и от 18.02.2015 г. до подаването на жалба срещу ревизионен акт по административен ред до 23.02.2016 г., когато е издадено потвърдителното решение от решаващия орган. Изводът на съда е, че погасителната давност за определените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. не е изтекла. По възражението, че не са спазени сроковете на данъчната ревизия, съдът е приел, че сроковете за възлагане на ревизията и нейното протичане, са инструктивни по аргумент от 114, ал. 2 ДОПК, а единственото ограничение е предвидено в чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, според който срокът на ревизията да не е повече от една година, и това е единственото ограничение по отношение на давността, касаещо срока на данъчната ревизия е горепосочения. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията на К. А. е извършена въз при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, т. е по особения ред - наличие на данни за укрити приходи и превишение на разходите над приходите/доходите. По касационното оплакване на Андреева относно определеното от приходните органи и възприето от съда начално салдо към 01.01.2008 г. Жалбоподателката е твърдяла, че то е в размер на 110 000 лв., но съдът правилно е възприел посочената от приходните органи сума 66 637,21 лв. Доводите на Андреева, че през 2007 г. е получила от баща си безвъзмездно 30 000 лв. както е прието и в обжалваното решение, не са подкрепени с категорични доказателства за това. Макар още в ревизионното производство бащата Т. К. да е потвърдил даването на посочените суми, от доказателствата за получените от него доходи през 2007 г. се установява, че той не е имал достатъчно парични средства за да може да предостави такива суми безвъзмездно на дъщеря си. Правилно от съда е прието, че при установеното, че през 2008 г. е получила банков кредит от "Банка ДСК" ЕАД, то не може да се приеме, че е имала нужда да бъде подпомогната от баща си, който е бил с ниско доходи. По време на ревизията е установено, че Косев освен трудовите си доходи, които общо през 2007 г. са били в размер на 3 463,40 лв. няма данни да е продавал движимо или недвижимо имущество, от които да придобие доходи, за да може безвъзмездно да предостави на дъщеря си средства. За 2008 г. правилно съдът е приел установения от приходните органи паричен поток, като доходите за тази години са от трудови правоотношения, получени доходи от учредено сервитутно право и получени помощи от "Социално подпомагане". За 2009 г. приходните органи по време на ревизията са признали, че Андреева е получила 20 000 лв. от баща й Т. А., тъй като е установено, че освен получените от него доходи от трудово правоотношение, през посочената година той е получил и дивидент от 19 000 лв. За 2010 г. и 2012 г. паричните потоци правилно са определени от ревизията и възприети от първостепенния съд, а и касаторката не е ангажирала доказателства нито пред ревизията, нито пред съда, за да се наложи промяна при формирането на доходите и разходите за тези години. Неоснователни са и оплакванията на касационната жалбоподателка относно формирането на паричните потоци за процесните ревизирани години с доводи, че не били разграничени приходите й от търговска дейност и тези от трудова и друга дейност. Приходните органи не са обложили с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ приходи от търговска дейност на ревизираното лице и макар в табличните форми на паричните потоци да е заложена графа приходи от стопанска дейност, те не са били попълнени. Относно възражението, че не става ясно как са определени сумите за издръжка и живот на ревизираната и семейството й, от данните по делото се установява по категоричен начин, че са ползвани статистическите данни от НСИ и предвид представената декларация от жалбоподателката за семейно и имотно състояние, са определени необходимите средства за издръжка. Правилно решаващият съд е посочил, че Андреева не е оборила относимите констатации на ревизионния акт съгласно вмененото й задължение по чл. 124, ал. 2 ДОПК за разходите за издръжка предвид непредставянето на такива доказателства. По повод касационното оплакване, че не е уважено от първоинстанционния съд възражението й за погасителна давност относно определените данъчни задължения за 2008 г. съобразно разпоредбите на чл. 171 и чл. 172 ДОПК, правилно съдът е изчислил сроковете за тази давност, съобразявайки се и със спиранията на тези срокове при започване на ревизионното производство до издаването на ревизионния акт, повторното възлагане на ревизия след отмяна на предходния ревизионен акт при административното обжалване на акта. Съобразено е и спирането на давността при и от датата на подаване на жалба по административен ред срещу ревизионния акт при повторната ревизия и постановяване от решаващия орган на потвърдителното си решение и от него до подаване на жалба по съдебен ред. При съобразяване на тези данни от делото, съдът правилно е приел, че определените с оспорения пред него ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ не са погасени по давност. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби и съобразно доказателствата по делото, поради което решението на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане в депозирания по делото писмен отговор по касационната жалба, подаден от юриск. К. М., на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 570 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение