Определение № 2035 от 01.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1006/2025 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Спартак Д. П., [населено място] за отмяна на определение № 413 от 16.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 324/2024г. на Окръжен съд Хасково, с което е отменено определение № 184 от 05.02.2024г. по гр.д. № 256/2024г. на Районен съд Хасково и е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение по предявен иск с основание чл.439 ГПК, инкорпорирано в исковата молба, и налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 20169290401519 на ЧСИ Н. К., с рег. № 929 на КЧСИ. Молителят поддържа, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК поради допуснато съществено нарушение на процесуалните права, тъй като Окръжен съд Хасково е бил сезиран с искане за отмяна на определение № 184 от 05.02.2024г. на Районен съд Хасково от трето лице за производството – М. К. А., което няма правен интерес за предявяване на такова искане. Твърди, че правата на трети лица да участват в образувано изпълнително дело са изчерпателно изброени в чл.435, ал.4 ГПК, а молителката не попада сред тях. Навежда доводи, че участието в публична продан не води до легитимация за обжалване на съдебни актове, тъй като правоотношението между купувача по публична продан и съдебния изпълнител е облигационно, а не процесуално. Счита, че правомощията на въззивния съд при депозиране на такава молба се ограничават до констатиране на нередовност в исковата молба, прекратяване на производството и връщане на делото на първоинстанционния съд. Твърди, че не е налице правораздавателна власт на съда да се произнесе по искане на трето за делото лице за отмяна на обезпечение. В същата молба е направено особено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка - забрана за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2022г. по изп.д. № 20169290401519 на ЧСИ Н. К., с рег. № 929 на КЧСИ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, взема предвид следното: Съгласно т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/1977г. на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т.е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Въпросът за допустимостта на молбата за отмяна на определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, е разрешен по задължителен начин, като е прието, че тази категория определения, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК. В мотивите към т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол, и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. В случая е направено искане за отмяна на влязло в сила определение нa въззивния съд, с което е отменено определение на първоинстанционния съд и е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 20169290401519 на ЧСИ Н. К., с рег. № 929 на КЧСИ. С посоченото определение не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право, поради което същото не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл.303 и сл. ГПК. Поради това молбата, по която е образувано настоящото производство, за отмяна на определение № 413 от 16.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 324/2024 г. на Окръжен съд Хасково, с което е оставено без уважение искането на Спартак Д. П. за допускане на обезпечение по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК и налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 20169290401519 по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 929 в КЧСИ, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед недопустимостта на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК искането за налагане на забрана за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот от 15.09.2022г. по изп.д. № 20169290401519 на ЧСИ Н. К., с рег. № 929 на КЧСИ, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение