Определение № 140 от 24.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от П. С. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Д. Д. от АК К. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 13 от 14.01.2020г. по гр.д.№ 253/2019г. с което е потвърдено решението на Районния съд К. № 376 от 26.07.2019г. по гр.д.№ 991/2018г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 30 ЗН по отношение на дарението, направено с нот. акт № ...../1996г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила като в производството пред въззивния съд е участвала В. Х. К., която не е необходим другар и срещу която не е подадена въззивна жалба. На следващо място се поддържа, че съдът е приложил неправилно закона като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 62 ЗН и е отхвърлил иска за намаляване на дарението в полза на К. Т. К., въпреки, че е съставен опис на наследството във връзка с приемането му от непълнолетната дъщеря на наследодателя В. Х. К.. В касационната жалба е направено и искане за отмяна на въззивното решение за разноските в частта, в която е осъдена и ответницата В. Х. К. да заплаща разноски, въпреки че тя не е страна по иска по чл.30 ЗН за намаляване на дарението по нот.акт ...../1996 г., направено от Л. К. и Х. К. в полза на А. Х. К., по който въззивната жалба е уважена. Поддържа се, че осъждането на В. Х. К. за разноски е недопустимо, а те следва да бъдат поети изцяло от ответницата А. Х. К.. В тази част доводите в касационната жалба следва да се квалифицират като искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по което според чл. 248 ГПК следва да се произнесе Кърджалийския окръжен съд. ВКС може да се произнесе по въпроса за разноските за въззивното производство при евентуално постъпване на частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение