Решение № 4945 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2012 г.

Решение № 4945 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Димо Веселинов Димов, гр. Дупница, ул. "Венелин" № 118, против Решение № 2563 от 11.05.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9895 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 101000771/17.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, офис Кюстендил, потвърден с Решение № 1272/28.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, с която на ревизираното лице са установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ съответно за 2004, 2005, 2006 г. и 2007, 2008 г. общо в размер на 13 483,10 лв. главница и 5 473,84 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи, че са доказани предпоставки за извършване на ревизията по чл. 122 ДОПК за всеки данъчен период. Необосновано за 2007 г. в сумата на направените от РЛ разходи била включена цената по покупката на недвижим имот, за която били събрани доказателства, че била платена от родителите на РЛ /обяснения на стр. 236 от делото/; при покупката на МПС за същия данъчен период без основание било прието, че цената е платена в този период, а не преди сключването на договорите - в тази връзка, не са проверявани продавачите на МПС и при неизяснени факти е прието за доказано извършването именно в този данъчен период на посочените разходи; без основание съдът не кредитирал обясненията на роднини /родители, сестра и зет/ на РЛ за даване парични средства /стр. 128 и 359 от делото/, получени от работа в чужбина и неподлежащи на деклариране при внасяне в страната, съгласно Наредба № 10 за вноса и износа на парични средства. Доказана е възможността на дарителите да дадат посочените суми, а също и присъствието им на територията на страната, на посочените дати на даренията. Необосновано съдът не кредитирал в тази връзка експертното заключение и показанията на бащата на РЛ, разпитан като свидетел. Нямало основание и за непризнаване на дарени от дядото на РЛ 25 000 лв., които биха променили началното салдо на ревизирания период. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Испиридонова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Предмет на контрол пред АС е бил посоченият РА, издаден в резултат на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, с който при констатации за несъответствие на имущественото и финансовото състояние на РЛ за процесните периоди с доказаните му доходи са определение посочените публични задължения. Неоснователно е касационното оплакване за необосновани фактически изводи от страна на съда за посоченото несъответствие. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че за процесните периоди РЛ не е подавало годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, а доказаните му приходи не са достатъчни за покриване на разходите му за живот и за извършените от него покупки на МПС и недвижими имоти. Обосновано съдът е приел, че РЛ не е доказало наличие на 28 000 лв. парични средства в началото на 2004 г., 3 000, от които спестени от него от предходни периоди, а 25 000 лв. - дарени му от дядо му. Съдът с основание е съобразил, че само обстоятелството, че преди 2004 г. РЛ е живяло с родителите си не е достатъчно като доказателство, че е спестило посочената сума; от друга страна, нормално и житейски оправдано е да се приеме, че дядо му го е дарил с посочената сума, стига да е доказано събирането на тази сума у дарителя и предаването й изцяло или на части на РЛ, което не е сторено само с декларацията на посочения дарител. Принципно правилно, в касационната жалба се поддържа, че нотариалният акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот няма материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, относно размера на платената по сделката цена и начина на плащането й, защото в тази част документът е официален диспозитивен. Въпреки това, записаното в нотариалния акт от 27.07.2007 г. плащане на цената по сделката от страна на РЛ изцяло и в брой следва да се преценява в контекста на липсата на доказателства за извършено плащане от страна на трети на сделката лица. Твърдението на ревизираното лице, че паричната сума по нотариален акт от 27.07.2007 г. за придобиване на недвижим имот в гр. Дупница, ул. "Венелин" № 118, е заплатена на дядото и лелята на РЛ не от него, а от родителите му, по същество е било твърдение за косвено дарение на парична сума. Прикриването на дарението е не юридическо /като при симулативните сделки/, а фактическо, тъй като дарителите намаляват имуществото си за сметка на това на надарения, който придобива собствеността на имот /за тази правна фигура ВЖ: Кръстю Цончев "Симулацията в гражданското право", изд. "Софи-Р", 2001 г., стр. 103/. Доказването на посоченото дарение следва да бъде извършено с доказателства за предаване на сумата, каквито по делото липсват. С право АС е взел в тази връзка предвид и подадената по реда на чл. 124 ДОПК декларация от РЛ, където не е декларирало придобиване на имущество по безвъзмезден начин за 2007 г. Що се отнася до оплакванията в касационната жалба, че в ревизионното производство не били установени датите на процесните покупки на МПС и недвижими имоти, които можело да бъдат и извън ревизираните периоди, съдът счита, че жалбоподателят не е опровергал пред първоинстанционния съд достоверността на датите на прехвърлянията, установени достоверно с официалните удостоверителни документи - нотариални актове и договори за прехвърляне на МПС. Относно твърденията на жалбоподателя за оправдаване на извършените от него разходи с парични дарения от негови близки роднини - родители, сестра и зет, съдът подробно е обсъдил противоречията в декларациите на посочените роднини относно размера на дарените суми, както и недоказването на твърденията, че родителите на РЛ са заминали за САЩ с определена парична сума, която веднага след пристигането си в чужбина са върнали и подарили на сина си чрез другите роднини, завърнали се България. Данъчните декларации на близките роднини на жалбоподателя в САЩ за получени от тях доходи в тази страна не са достатъчни, за да се приеме за доказано, че именно с тези средства РЛ е извършило процесните разходи. Към мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка, които настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно и не е необходимо да бъдат повтаряни, следва да се добави следното: Най-напред, твърдението, че посочените декларации отразяват чисти доходи, след приспадане на разходите за живот в чужбина на деклараторите, е недоказано. Доколкото това твърдение е свързано и с доказване на чуждестранен закон /в насоката, че самите декларации отразяват чист доход/, тежест на жалбоподателя е било доказването на чуждестранния закон. По делото няма никакви доказателства за поддържаното, че разходите на близките роднини на жалбоподателя в САЩ са били минимални, така че за тях не е представлявало никаква трудност даряването на посочените суми. Отделно от това, житейски нелогично е родителите, сестрата и зетят на жалбоподателя да работят в чужбина единствено с цел да подпомагат финансово пълнолетния, работоспособен и работещ техен роднина в България. Заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото, не е могло да бъде годна опора за изводи в обратния смисъл, тъй като то е изготвено при предпоставката, че твърденията на жалбоподателя за получаването на паричните дарения са доказани. Предвид всичко изложено, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,