Решение № 1949 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, клон Стара Загора, чрез адв. Величкова, срещу решение № 2921/11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1005/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1616/30.10.2024 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора по т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 8 и т. 9 от същата. Касационният жалбоподател навежда аргументи за неправилност на обжалваното решение, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на РЗОК - Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК жалбата е неоснователна. С писмена покана № 29-02-1616/30.10.2024 г., предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, административният орган е задължил МБАЛ „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД – изпълнител на болнична медицинска помощ по договор № 241469/27.10.2023 г. с НЗОК, да възстанови неоснователно получени суми по 9 броя ИЗ, посочени в Протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № Р–1371/17.10.2024 г., в общ размер на 14 721,10 лв., както следва: по КП № 84 – 3 бр. на стойност от 3 480 лв.; по КП № 73.1 – 3 бр. на стойност от 7 851,03 лв.; по КП № 78.1 – 1 бр. на стойност от 1 249,05 лв.; по КП № 72. 1 – 1 бр. на стойност от 1 350 лв. и по КП № 240 - 1 бр. на стойност от 714,42 лв. и лекарства, заплатени към същата КП на стойност от 76,60 лв. В резултат на извършена, в изпълнение на заповед № РД-25-676/02.10.2024 г. на управителя на НЗОК, проверка на лечебното заведение, е издаден цитираният ПНПС, според който следните изисквания на Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 – 2025 г. не са спазени: по т. 1- 3 от ПНПС са нарушени разпоредбите на чл. 309 във вр. с чл. 312, ал. 1 във вр. с чл. 321, т. 5 и 7 във вр. с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г.; по т. 4- 8 от ПНПС са нарушени разпоредбите на чл. 321, т. 5, б „а“ във вр. с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г.; по т. 9 от ПНПС са нарушени разпоредбите на чл. 33, т. 3 НРД за МД 2023 – 2025 г. и във вр. с гл. IV „Отпускане на лекарствени продукти“ Раздел 5, чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 321, т. 5 и 7 във вр. с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. В първоинстанционното производство, за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, е назначена съдебно - медицинска експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като компетентно и обективно дадено. Съобразявайки представените по делото доказателства, както и експертното заключение на вещото лице, административният съд е уважил частично жалбата на МБАЛ „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД срещу Писмена покана с изх. № 29-02-1616/30.10.2024 г. в частта й по т. 3, т. 4 и т. 7. За да постанови този краен резултат, съдът е приел, че по отношение на ИЗ 4902/2024 г., ИЗ № 5629/2024 г. и ИЗ № 4439/2024 г. констатациите на административния орган се явяват недоказани от фактическа страна. В останалата му част - по т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 8 и т. 9, административният акт като издаден от компетентен орган, при липса на допуснати процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон, е оставен в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно е установил конкретните обстоятелства, обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорената писмена покана е извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение е надлежно мотивирано, основава се на обоснована преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно административният съд е отхвърлил възраженията на жалбоподателя досежно извършени от органа процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Следва да се отбележи, че по своя характер писмената покана по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, посочен като правно основание за издаване на административния акт, няма санкционен характер за разлика от хипотезата на чл. 76б от ЗЗО, която предвижда също възстановяване на сумите, получени без правно основание, но когато това е станало вследствие на нарушение на ЗЗО или НРД, като на нарушителя се налага и наказание определено в този закон – ЗЗО, или в НРД. Няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката са констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76б от ЗЗО, още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76а от ЗЗО. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС, VІ отд., съгласно която способът по чл. 76б от ЗЗО не се прилага във всички случаи на установени нарушения (решение № 12546/08.12.2021 по адм. дело № 7360/2021 г., решение № 4122/04.04.2024 г. по адм. дело № 10399/2023 г.) В случая процедурата по чл. 76а от ЗЗО е надлежно проведена: извършена е проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 от същия закон; съставен е ПНПС, в който са обективирани резултатите от проверката и е изчислен общият размер на сумите, подлежащи на възстановяване; подадено е писмено възражение от лечебното заведение – обект на проверката, до управителя на НЗОК, по което директорът на дирекция КДЗЗО е изготвил становище с предложение да се отхвърли като неоснователно; след изтичане на срока за подаване на възражения и след обсъждане на същите, управителят на НЗОК е издал процесната писмена покана за събиране на визираната в ПНПС сума и именно тази покана е обжалвана пред първоинстанционния съд от нейния адресат – изпълнителя на болнична медицинска помощ. Обосновано и съобразно приетата фактическа обстановка, въз основа на неоспореното от страните заключение на СМЕ, съдът е направил верен извод, че по отношение на случаите по т. 1 и 2 от писмената покана, при проведеното лечение по ИЗ № 5373/19.08.2024 г. и ИЗ № 5554/26.08.2024 г., са установени нарушения/неизпълнения на критериите за дехоспитализация по КП № 84, доколкото лечебното заведение не е спазило изискванията на чл. 309 и чл. 312, ал. 1 във връзка с чл. 321, т. 5, в частта „диагностично- лечебен алгоритъм“ и т. 7, в частта „обективни критерии за дехоспитализация“ във вр. с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г., в частта „диагностично- лечебен алгоритъм“ и „критерии за дехоспитализация“ по КП. Безспорно е, че към момента да дехоспитализацията на двете ЗОЛ не е налице подобряване на лабораторните показатели по отношение на урината – левкоцитория, независимо от проведеното антибиотично лечение. Липсата на документирана уроинфекция, надлежно установена чрез микробиологично изследване, препятства избора на подходящ антибиотичен препарат, съответно не се повлиява и клиничното състояние на пациентите. Неизпълнението на тази стъпка сочи неизпълнение и на диагностично - лечебния алгоритъм, което закономерно води до неизпълнение на условията за изписване на пациента, съответно до задължение за възстановяване на сумите, доколкото същите се явяват получени без правно основание. С оглед събраните по делото доказателства, правилно е прието в първоинстанционното съдебно решение, че по отношение ИЗ № 5100/06.08.2024 г. и ИЗ №5629/28.08.2024 г., визирани в т. 5 и т. 6 от поканата, не са били налични индикации за хоспитализация по КП № 73.1. Съгласно т. 5, б. „а“ от КП №73.1 (Приложение № 17 към НРД за МД за 2023 – 2025 г.) „Индикации за хоспитализация“ следва да бъде извършено диагностично уточняване или лечение чрез високоспециализирани интервенционални процедури при: 1. онкологично заболяване и 2. остри хронични обстроени заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума, неповлияващи се от амбулаторно лечение. За да бъде приложена тази КП, следва да бъдат установени определени формации на черния дроб, даващи основание за наличието на описаните по- горе заболявания, съответно да са налице конкретни стойности на определени амбулаторно изследвани показатели. Сочените данни не се установяват по отношение на пациентите, съответно законосъобразно на осн. чл. 321, т. 5, б. „а“, чл. 381, ал. 1, т. 3, чл. 383, ал. 1 и чл. 431, ал. 1 от НРД сумите, отчетени и заплатени от НЗОК в размер на общо 5234,02 лв. са определени за възстановяване от изпълнителя на болнична помощ. Неоснователни са касаторовите възражения по отношение ИЗ № 4973/31.07.2024 г. по т. 8 от поканата, при която е установено неизпълнение на индикациите за хоспитализация по КП № 72.1 и на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във вр. с чл. 321, т. 5, б. „а“, чл. 381, ал. 1, т. 3, чл. 383, ал. 1 и чл. 431, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., сумата, отчетена, съответно заплатена от НЗОК в размер на 1 350 лв. е определена за възстановяване от лечебното заведение като получена без правно основание. При оплакване за кръв в изпражненията, следва да се извърши анален преглед, който да установи наличие на условия за хоспитализация. Видно от заключението по приетата СМЕ показателите от изследванията, в т. ч. и инструментални, не дават основание да се приеме, че са налице индикациите за хоспитализация по КП №72.1. Този извод се базира на наличната медицинска документация, според която пациентът е постъпил с оптимални показатели на кръвната картина и липса на кървене от ануса, както и без находка в дебелото черво, която да предполага възможност за кървене. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно установеното в т. 9 от писмената покана неизпълнение на чл. 33, т. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във вр. с Глава IV „Отпускане на лекарствени продукти“, Раздел V, чл. 49, ал. 1 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г., както и неизпълнение на чл. 309 и чл. 312, ал. 1 във вр. с чл. 321, т. 5 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., в частта „диагностично- лечебен алгоритъм“, чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., в частта „диагностично- лечебен алгоритъм“ по КП № 240 за ИЗ № 4929/29.07.2024 г. Нарушението на правилата за отпускане на лекарствени средства е довело до нарушение на разписания за случая диагностично- лечебен алгоритъм. Не може да се възприеме тезата на касатора, че неизпълнението на терапевтичните процедури се дължи на обективни, независещи от лечебното заведение, причини. Няма данни, при установената липса, от страна на лечебното заведение да са предприети своевременни мерки за набавяне на конкретния медикамент. В заключение следва да се отбележи, че противно на твърдяното в касационната жалба, оспореното решение е постановено съобразно въведеното с чл. 172а, ал. 2 от АПК правило за мотивираност на акта. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, по отношение спазване на административно- производствените правила при издаване на писмената покана, касаят именно направените от страна на жалбоподателя възражения във връзка с приложимия процесуален ред. Процедурите по чл. 74 от ЗЗО и чл. 76а от ЗЗО са коренно различни и не бива да се смесват. Производството по чл. 74 от ЗЗО приключва с издаването на заповед за налагане на санкция и то при положение, че не е подадено възражение от лицето - обект на проверката. Както беше посочено, изцяло в дискреционната власт на органа е да прецени каква процедура да проведе, съответно дали да наложи санкция или да постанови само възстановяване на сумите, получени без правно основание, или и двете. В случая, действайки в условията на оперативна самостоятелност, компетентният орган е решил да издаде единствено писмена покана по реда на чл. 76а от ЗЗО, без да провежда административно- наказателно производство или производство по чл. 74 от ЗЗО по налагане на санкция, в която хипотеза поканата би била издадена на осн. чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО. По изложените съображения не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно и обосновано, изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,