Решение № 157 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г.

Решение № 157 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Р. Д. срещу решение № 28/9.02.2010 г., постановено по гр. д. № 13/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 64/2.12.2009 г. по гр. д. № 1470/2009 г. на Районен съд [населено място], с което В. " АД, [населено място], е осъден на осн. чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на А. Й. Г. от [населено място] обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на професионално заболяване в размер на 2 640,03 лв. - изразходвани средства за спазване на хигиенно - диетичен режим и 2 247,06 лв. изразходвани средства за животоподдържащи лекарства, за периода от 31.08.2006 г. до 1.09.2009 г., ведно със законната лихва от 04.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, както мораторна лихва за забава в плащането на първата главница в размер на 519,92 лв. и в размер на 473,65 лв. за втората главница и 1350 лв. разноски за първата инстанция. Присъдени са и разноски за втората инстанция в размер на 1350 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на самостоятелни мотиви и за неправилност на същото като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касация А. Й. Г. от [населено място] чрез адв. А. М. оспорва касационната жалба в писмена защита и допълнителна писмена защита по делото. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. С определение № 104 от 1.02.2001 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/, при положение, че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като е прието, че с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 185 от 27.05.2010 г., по гр. д. № 5264/2008 г. на ВКС, 3-то г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК. По поставения правен въпрос: С цитираното решение, което има задължителен характер по поставения въпрос е прието следното: За да бъде прието едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. / отменени/, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на работоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/ от 2008 г.. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в цитираната НРСРПООПБ. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от НРСРПООПБ признаването на професионалната болест става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица органи и организации в страната . Тези експертни решения имат двойствен характер - от една страна същите имат характер на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. При липса на такова решение / или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване е недоказано и обуславя отхвърляне на предявения иск с пр. осн. чл. 200, ал. 1 КТ. По касационната жалба: Неоснователни са оплакванията за недопустимост на решението поради липса на самостоятелни мотиви / според касатора мотивите на въззивният съд възпроизвеждат отговора на ищеца по въззивната жалба/ . Последното дори и да е така, не обосновава недопустимост на постановеното решение. Такава би била налице при недопустимост на иска, на въззивната жалба, при произнасяне извън предмета на иска или обжалването, каквито в каквито в случая не са налице. Доколкото с въззивното решение отговорността на работодателя е ангажирана като е прието, че ищцата страда от професионално заболяване, придобито от работата й в ответното дружество, без по делото да е представено решение на ТЕЛК / респ. на НЕЛК/ с оглед отговора на поставения правен въпрос, решението е постановено при нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Без значение е обстоятелството, че според твърденията на ищцата, процесното заболяване се е проявило преди значителен период от време, както и обстоятелство, че по иск за присъждане на неимуществени вреди в резултат на същото заболяване е прието, че същото има професионален характер. Представените в тази връзка решения отразяват съдебна практика, свързана с приложението на чл. 159 КТ / 1951 г. отм./ която е изоставена, предвид отмяната на Дял III -ти "Държавно обществено осигуряване"на КТ /1951 г./. Решението е постановено и при нарушение на процесуалните правила: С определението по чл. 131 ГПК в съответствие с изискванията на материалния закон и правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд е дал указания и е задължил ищцата да представи решение на ТЕЛК или друго доказателство, удостоверяващо наличието на професионална болест, съгл. чл. 62 КСО. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 25.11.2009 г. съдът неправилно е отменил това определение. Доколкото във въззивната жалба се е съдържа оплакване в тази насока, с оглед правомощията по чл. 7 ГПК във вр. чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е следвало да укаже на ищцата да представи решение на ТЕЛК или НЕЛК за установяване професионалния характер на заболяването. Доколкото това не е сторено, въззивното решение, с което е прието, че това обстоятелство е установено в процеса е постановено при нарушение на процесуалните правила, което е основание за неговото касиране. Делото следва да бъде върнато за извършване на съответните процесуални действия по събиране на цитираното доказателство / чл. 293, ал. 3 ГПК/ . Данни за евентуално решение на НЕЛК относно процесното заболяване се съдържат в приетата по делото експертиза на лекар- диетолог. По разноските, направени пред касационната инстанция следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на спора./ чл. 294, ал. 2 ГПК/ Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.