Решение № 9982 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2009 г.

Решение № 9982 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Юлиян Гарев моли да бъде отменено решение № 52/17.2.2009 г. по адм. д. № 404/2008 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 150800120/18.03.2008 г. на ТД-Плевен като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата му против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в отговор по касационната жалба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против РА № 150800120/18.3.2008 г. на ТД-Плевен административният съд е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител при спазване на процесуалните правила при извършване на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като декларираните и получени доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на касатора. С РА са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) на касатора за периода 2001 г. - 2004 г. в общ размер 20 703,02 лв. и лихви 10 453,15 лв. През периода Гарев е упражнявал търговска дейност като ЕТ "Гарев-Юлиян Гарев", като на 19.4.2004 г. е прехвърлил предприятието на едноличния си търговец на "Гарев и Б" ООД, в което е съдружник и е заличен ЕТ. В годишните данъчни декларации са декларирани само доходите от дейността като едноличен търговец. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че в периода са правени разходи от доходи, получени в предишни периоди като недоказано, че предишни доходи са спестени и харчени през периода. През периода касаторът е получил кредити от банка в размер 176 000 лв., закупил е за 106 000 лв. два броя леки автомобили БМВ, 45 410 лв. от тях е прехвърлил по разплащателната сметка на ЕТ "Гарев-Ю. Гарев", пътувал е в чужбина. При ревизията са събрани доказателства за получени доходи, направени разходи, придобито имущество и съдът е приел, че правилно е приложен чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като обичайните разходи и доказаните за пътувания и закупени автомобили могат да се обяснят само с наличие на недекларирани доходи. Приел е, че това обстоятелство е достатъчно, за да се презюмира по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, че е налице подлежащ на облагане доход. Съдът е отхвърлил възражението за неправилно изчисление на данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.). Подробно е анализирал доказаните приходи и разходи за периода по години и е достигнал до извод за неоснователност на жалбата. Обсъдил е заключението на вещото лице и е приел, че предлагания от него по искане на касатора метод на изчисление на данъчната основа противоречи на чл. 123, ал. 1 ДОПК, по който има презумпция за наличие на облагаем доход, при констатиране на обстоятелствата по т. 1 и 2 от същия текст. Отхвърлил е възражението, че разходите за пътуванията в чужбина са платени от трето лице, поради посочване на две различни лица за заплащане на тези разходи за едно и също пътуване. Отхвърлил е възражение, че част от кредита, изтеглен през м. 11.2003 г. е ползван за покриване разходите на касатора през годината, предвид дата на получаване на кредита. За 2004 г. остатъкът от банковия кредит от м. 11.2003 г. е включен в изчисленията на разходите надвишаващи размера на декларираните доходи от 323,17 лв. с 38 792,62 лв. Съдът е приел, че не е доказано средствата по сметката на ЕТ да формира доход на физическото лице, нито дали са част от капитала на прехвърленото предприятие на ЕТ на ООД през 2004 г. Приел е също, че са спазени изискванията на чл. 122, ал. 2 ДОПК при определяне на данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.). Към установените приходи, включително кредити са прибавени, направените разходи. Съдът е приел, че така определената данъчна основа се различава от реалното, но това е резултат от бездействието на ревизираното лице и предвид чл. 124, ал. 2 ДОПК данъчната основа е правилно определена, тъй като не са оборени констатациите в ревизионния акт. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че не е доказано декларираните приходи от дейността на едноличния търговец да са ползвани за разходите на физическото лице за издръжка на четиричленното му семейство, пътувания, покупки на два автомобила и от недвижим имот, поради което определената данъчна основа за всяка от годините чрез прибавяне на установените разходи към признатите в декларациите приходи на ЕТ не е неправилно определена. В ревизионният акт от установения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е приспаднат заплатеният данък по годишната данъчна декларация за всяка от годините. Предлаганата от касатора схема на изчисленията няма опора в чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК, в който е описано как се определя данъчната основа от органа по приходите в случай, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Ако се спадне признатият доход по годишната данъчна декларация от установените разходи без покритие в РА, както предлага касаторът, доходите от дейността като едноличен търговец изобщо няма да бъдат обложени и част от недекларираните доходи, покриваща фактическите разходи на физическото лице равна на декларирания доход също няма да бъде обложена. Правилно съдът е приел, че предлаганият начин на изчисление не отговаря на установеното по делото и ДОПК. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Съдът е отговорил на всички възражения на касатора правилно и не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Решението като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на делото административният съд е присъдил дължимото юрисконсулско възнаграждение по делото и за настоящата инстанция предвид чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК юрисконсулско възнаграждение не се присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,