Определение № 7193 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2025 г.

ВАСПърво отделение26.06.2025 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас за изменение на решение № 4835/12.05.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 3470/2025 г. в частта за разноските. Определението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас с искане за изменение на решение № 4835/12.05.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 3470/2025 г. в частта за разноските. Според молителя неправилно съдът е пропуснал да съобрази възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна. Сочи критериите за определяне на размера на адвокатското възнаграждение и отрича дължимостта на съотнасянето му към размерите по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Търсеното изменение на решението е чрез намаляване на присъдените в полза на касатора разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от насрещната страна – Й. Т. Г. за неоснователност на искането. С решение № 4835/12.05.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 3470/2025 г. е отменено решение № 1153/06.02.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1878/2024 г. и вместо него е постановена отмяна на ревизионен акт /РА/ № Р-02000223001573-091-001/09.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас. С касационното съдебно решение е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на Й. Г. деловодни разноски в размер 24 902.78 лева, от които платена държавна такса за касационното оспорване в размер 733.26 лева и юрисконсултско възнаграждения в размер 52 970 лева, които включват разноските за настоящото производство, както и направените в двете първоинстанционни и предходното касационно производство. Съобразено е обстоятелството, че обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство – след като с решение № 11110/07.10.2024 г. на ВАС по адм.д. № 5218/2024 г. е отменено решение № 2475/27.03.2024 г. по адм.д. № 177/2024 г. на Адм. съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Преди проведеното на 05.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото, в становище от 02.05.2025 г. на повереника на ответника по касация, е направено „принципно възражение“ по размера на адвокатското възнаграждение, ако се претендират разноски от касатора. Молбата е неоснователна. С решението, чието изменяне в частта за разноските се иска, съдът е разрешил спора в полза на касатора. Мотивите на съдебния акт съдържат правен извод, обуславящ присъждането на разноските от изхода на делото. Не е обективиран извод по искането за намаляване на разноските на касатора за адвокатско възнаграждение. Доколкото в частта в частта за разноските решението е с характер на определение, то и за изменянето му следва да са осъществени предпоставките на чл. 253 ГПК. Не са се променили обстоятелствата, при които е постановен съдебния акт и постановяването му не е резултат на грешка. Пропускът на съда да се произнесе по възражението на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК не е засегнал разрешението му по въпроса за разноските. В становището от 02.05.2025 г. искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е заявено „по принцип“, без страната да е наясно дали се претендира такова възнаграждение и какъв е заплатения адвокатски хонорар, та да се съобразят тези обстоятелства при преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова упражняване на субективното право на страната да иска редукция на адвокатското възнаграждение е несъвместимо с принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК и то в хипотезата, когато при равностойна на тази на адвоката процесуална активност на процесуалния представител на органа по приходите, се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размери надвишаващи платеното на адвоката. Не само в становището от 02.05.2025 г., но и в молбата за изменяне на решението в частта му за разноските, не се обсъжда съществената фактическа и правна сложност на делото. По тези критерии и предвид материалния интерес по спора адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Съдът подържа позицията си от решението за правото на касатора на разноски в размера по съдебния акт. Воден от горното, съдът

Цитирани разпоредби

6