Решение № 2154 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6387/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР - Велико Търново, подадена чрез пълномощник, против решение № 1627 от 20.05.2025 г. по адм. д. № 262/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е отменил негов отказ № 319р-2926/ 06.03.2025 г. да издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за ловни цели на П. С. Х.. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че при безспорно установена релевантна фактическа обстановка съдът е достигнал до правно необоснован извод за отпадане на основанието за отказ. Сочи, че дори и да е отменено съдебното решение, както и издадена въз основа на него заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие, не е изпълнено нормативноустановеното изискване за изтичане на тригодишен срок от налагане на мярката по този закон. Според касатора съдът неправилно е приел за относим факта, че към момента на издаване на оспорения отказ мярката за защита е отпаднала. Иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от П. Х. жалба бъде отхвърлена. Ответникът П. С. Х., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че на 06.02.2025 г. П. Х. е подал до РУ - Полски Тръмбеш заявление за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Служебно административният орган е констатирал, че спрямо заявителя е издадена заповед за незабавна защита от 04.12.2023 г. Със заповед рег. № 1739р-39957 от 06.12.2023 г. началникът на РУ - Велико Търново е отнел издадено на П. Х. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и тя е влязла в сила. С решение по гр. д. № 3577/2023 год. по описа на Районен съд - Велико Търново на лицето Г. Х. е определена по съдебен ред мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) от П. Х. и е издадена заповед за защита № 34 от 22.12.2023 год. С решение № 83 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 111/ 2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново решението на районния съд е отменено и молбата на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Свищов за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо Х. е отхвърлена, като е отменена и издадената от районния съд заповед за защита. Съдът е установил, че със заповед рег. № 1739р-39957 от 06.12.2023 г. на началника на РУ - Велико Търново е отнето издадено на П. Х. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, която е влязла в сила. С оспорения пред първоинстанционния съд отказ издателят на акта е посочил, че на заявителя Х. има издадена заповед за незабавна защита № 35/ 04.12.2023 г. на РС - Велико Търново, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Издадена е и съдебна заповед за защита от 22.12.2023 г. по реда на чл. 15 ЗЗДН, която е отменена от окръжния съд по реда на съдебното обжалване с влязло в сила решение от 15.02.2024 г. При тези данни е мотивирал извод, че е изпълнено основанието за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОВВПИ, тъй като спрямо лицето през последните три години са налагани мерки за защита от домашно насилие. Съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което я е отменил. Съдът е обсъдил релевантните факти и обстоятелства към момента на издаване на постановения отказ от 06.03.2025 г. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК е приел, че е налице нов факт спрямо предходно произнасяне на органа, с което е отнето издаденото на Х. разрешение, и този факт е именно съдебното решение на ОС - Велико Търново, с което решението на районния съд и издадената въз основа на него заповед за защита са отменени. Посочил е, че административният орган не е съобразил тези факти и, след като основанието за постановения отказ по чл. 58, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ е отпаднало, актът е издаден незаконосъобразно. Решението е неправилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Основанието за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено изследване на обстоятелството дали в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Спрямо П. Х. е наложена както заповед за незабавна защита от 04.12.2023 г., така и съдебна заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН от 22.12.2023 г. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ сочи като основание за отказ за издаване на разрешение за огнестрелно оръжие само установяване на обстоятелството, че спрямо лицето са налагани мерки за защита по ЗЗДН през последните три години. В тази хипотеза е без значение за законосъобразността на отказа, че решението на районния съд е отменено, както и заповедта за защита. Тези последващи факти не заличават действието на мярката до 15.02.2024 год. Административният съд в решението си неправилно се е позовал на чл. 142, ал. 2 АПК, като в мотивите е смесил две административни производства - предходно проведеното производство по отнемане на издадено разрешително на лицето, което е приключило с влязъл в сила акт на органа, и производството по подаденото от Х. заявление за издаване на ново разрешение от 06.02.2025 г. Предвид изложеното, изводът на Административния съд - Велико Търново за незаконосъобразност на постановения отказ е неправилен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и, при изяснена и безспорна фактическа обстановка, следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената от П. С. Х. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Касаторът не претендира разноски. Воден от горното, Върховният административен съд