Определение № 392 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 321/2011 г.

Образувано е по частна жалба на М. Ж. В. срещу определение от 23.03.2011 г., постановено по гр.д. № 652 /2005 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по делото. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно поради това, че с влязло в сила решение по друго дело между страните е установено, че материализираното в изпълнителното основание изпълняемо право не съществува. Насрещната страна Д. В. Д. не изразява становище по частната жалба. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изпълнителният лист за предаване на владението на мотоциклет е издаден по делото въз основа на. въззивно решение по делото, оставено в сила с решение от 2007 г. на ВКС, с което М. Ж. В. е осъден да предаде на Д. В. Д. владението на мотоциклет, предмет на договор за покупко-продажба от 2004 г.; с молбата за обезсилване М. Ж. В. е представил препис от влязло в сила съдебно решение от 2010 г., с което между М. Ж. В. и Д. В. Д. е установено, че договорът за покупко-продажба от 2004 г. на мотоциклета е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, но в ГПК няма предвидена процедура за обезсилване на влязло в сила решение по друго дело, поради обстоятелства, установени в друго дело, че влязлото в сила решение по друго дело не може да послужи като изпълняемо право по отношение на влязло в сила решение. Жалбата е неоснователна, а обжалваното определение правилно, тъй като: Действително правилото на чл.433,ал.1,т.3. ГПК (разпоредбата урежда основанията за прекратяване на изпълнително производство) предвижда хипотези на обезсилване на изпълнителен лист и същевременно ги отграничава от хипотезите по следващата т.4., в които с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен, в които случаи (по т.4) законодателят е предвидил възможност длъжникът да иска прекратяване на производството от съдебния изпълнител. В случаите, когато изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила решение, обезсилването може да се основано само на влязъл в сила съдебен акт, с който този акт бъде прогласен за нищожен или отменен, но както посочихме последната хипотеза е предвидена като отделно основание в чл.433,ал.1,т.4 ТПК, по силата на която на длъжника е предоставена възможност да иска прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, поради което длъжникът няма интерес да иска обезсилване на изпълнителния лист от съда. Подобни са и предвидените в т.7 хипотези – когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 ГПК, може да се иска прекратяване на изпълнителното производство, но не обезсилване на изпълнителния лист. Не са предвидени други случаи, в които влязъл в сила съдебен акт да бъде основание за обезсилване на изпълнителния лист. Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, което е законосъобразно, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора частният жалбоподател няма право на разноски, насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав