Определение № 3049 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1344/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Г. А. и У. А., действащ чрез майка си Г. А., чрез адв.П.К., срещу решение № 64/11.03.2025г. по взз.гр.д.№ 585/2024г. на АС - В.Търново. С него, след частична отмяна на решение № 273/21.06.2024г. по гр.д.№ 318/2023г. на ОС - Русе, са отхвърлени предявените против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ частични искове за обезщетения за неимуществени вреди от ПТП на 15.08.2022г., както следва искът на Г. А. за размера над 60 000лв. до 80 000лв. и искът на У. А. за размера над 8000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва от 17.10.2022г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд във връзка с определяне на справедливия размер на дължимите на всеки един от двамата ищци обезщетения за неимуществени вреди и за принос на малолетното дете за вредите. Искането е за отмяна на решението и за присъждане на допълнителни обезщетения в размер на 20 000лв. за ищцата Г. А. и 12 000лв. за У. А., ведно със законната лихва от уведомяване на застрахователя на 17.10.2022г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В инкорпорираното във въззивната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени и следните въпроси: При липса на въведено по делото от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето, поради необезопасяване в система за превозване на деца, може ли съдът да се произнесе по възражение, което не е своевременно заявено? Има ли малолетното дете собствено задължение да се постави детско столче и да се обезопаси или това е съответно задължение на водача? Съставът на I т.о., като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на застрахователя срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените частични искове за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. за ищцата Г. А. и в размер на 20 000лв. за малолетния ищец У. А., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2022г., до окончателното изплащане. За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли исковете за размера над 60 000лв. до 80 000лв. за Г. А. и над 8 000лв. до 20 000лв. за ищеца У. А., въз основа на заключението на автотехническата експертиза по делотовъззивният съд е установил следният механизъм на ПТП: Управляваният от А. А. лек автомобил, в който са пътували ищците –на предната седалка ищцата Г. А., а в средата на задната седалка - 4-годишното дете У. А., като в автомобила не е имало система за обезопасяване при превоз на деца - детско столче, е навлязъл в кръстовище, регулирано със знак Б 1 - Пропусни движещите се по пътя с предимство и траекторията на движение на автомобила му се е пресякла с тази на движещия се по пътя с предимство лек автомобил, управляван от застрахования при ответното дружество водач. Настъпил е удар, който за лекият автомобил, в който са пътували ищците, е бил челен, а за лекият автомобил, управляван от застрахования водач - страничен ляв. Основна причина за настъпване на ПТП са били действията на водача А., който е могъл да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил на застрахования водач, управляван на фарове в тъмната част на денонощието, и да предотврати произшествието чрез спиране преди навлизане в кръстовището, като, ако той се беше съобразил със знак Г 2 - Движение само надясно, който е бил поставен под знака Б 1 и беше заел лентата за завиване на дясно, ускорителната пътна лента, той би имал по- голяма възможност да наблюдава движението по главния път в огледалата за обратно виждане и повече време да се съобрази с него и да предотврати произшествието. По отношение на спорния във въззивното производство въпрос относно приноса на детето за настъпване на вредите, поради допуснатото нарушение на чл. 137в и следващите от Закона за движение по пътищата - неизползване на система за обезопасяване при превоз на деца, съобразена с неговата възраст, ръст и тегло, въззивният съд е констатирал, че такъв принос е своевременно релевиран от ответника в съдебното заседание на 05.06.2024г. - след изслушване на заключението на автотехническата експертиза, от което се установява липсата на специалната обезопасителна система. Релевираният принос на детето е приет за доказан от заключението на допуснатата във въззивното производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание, а степента му е определена на 20 %. По тези съображения определеното от въззивния състав дължимо на малолетния ищец обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв. е редуцирано на 8 000лв. Съгласно разпореждане от 09.08.2024г. на Председателя на ВКС, изменено с разпореждания от 23.10.2024г. и от 20.02.2025г., по тълк. дело № 1/2024г. на Общото събрание на гражданската, търговската и наказателната колегия е поставен за разрешаване от следният въпрос: „Допринася ли пострадалото малолетно дете за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или без правилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл. 137в от Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движение по пътищата, ако е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система?“ Поставеният въпрос по тълкувателното дело е обуславящ за изхода на настоящото производство, като е относим към правилността на въззивното решение в обжалваната част, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ на малолетно дете, чрез неговия законен представител, против застрахователно дружество за обезвреда на неимуществени вреди в резултат на ПТП, тъй като е прието за основателно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете, което е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система. Ето защо, производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателен акт по посоченото тълкувателно дело. Определението за спиране на производството в горепосочената хипотеза не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 07.05.2014г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.