Определение № 10214 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК. Образувано е по частната жалба на Н. Г. Г. против прекратително определение № 2979/ 25.06.2025 г. по адм.д.№ 781/ 2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Иска отмяна на определението като неправилно. Твърди, че е поискала всички обработвани данни за периода от 03.04.2019 г. до 03.04.2025 г. от администратора на лични данни, но получила само част от исканата информация, като е представен носител на лични данни само по потребителски кредит № 3108435/ 9.01.2025 г. и приложенията към него, въпреки, че има още договори за кредит, които не са й представени. Представя справка за история на кредитите, достъпна на сайта на "Кредисимо" ЕАД, като твърди, че има сключен договор за заем плюс № 2925414 за 639.07 лв., сключен за 13 месеца, считано от 31.03.2024 г. и договор за заем плюс № 2953561 за 950 лв., за срок от 12 месеца от 30.04.2024 г. и договор за заем плюс № 3008000 за сумата от 6000 лв, сключен за 24 месеца от 20.08.2024 г. Информацията, която е предоставена касае само активния кредит, но искането е било за всички носители на лични данни за конкретния период без ограничение за пасивни или погасени заеми. Поради непредставяне на всички носители на лични данни, е налице правен интерес за водене на дело. Ответникът "Кредисимо ЕАД, гр. София, оспорва частната жалба. Твърди, че в отговор на искането е представил компилация от от всички лични данни, обхванати от правото на достъп, която да даде възможност на жалбоподателката да провери законосъобразността на обработването, като е представено копие и от действащия договор, което е вменено от чл.10, ал.1 от ЗПФУР. Жалбоподателят иска да му бъдат предоставени данни за период по-дълъг от 5 години преди подаването на искането, каквито по закон не следва да се съхраняват. Следователно отказ няма и правилно делото е прекратено. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е прекратено с определение № 2979/ 25.06.2025 г. по адм. д. № 781/ 2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград на основание чл.159, т. 4 от АПК. Съдът приема, че е сезиран с жалба против отказ, който е обективиран в писмо- отговор от 30.04.2025 г. на "Кредисимо" ЕАД, да предостави копие от всички носители на лични данни, въз основа на които обработва данните на Н. Г. Г. в периода от 03.04.2019 г. до 03.04.2025 г., а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и др. документи, подписани от лицето. Тъй като с писмото е представена подробна информация по всички поставени въпроси, ведно със справка компилация, съдържаща всички данни, като е приложено и копие от договор за потребителски кредит № 3108435/ 9.01.2025 г. и приложенията към него, а именно: погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, общи условия, приложение №1 към договора, съдът намира,че няма отказ и е предоставена исканата информация. Определението е правилно и следва да се остави в сила. На оспорване пред съд подлежат актовете по чл. 21 от АПК, които са неблагоприятни за адресата и засягат правата, свободите или законните му интереси. В случая производството пред администратора на лични данни е образувано по реда на чл.15 от Регламент 2016/679 с искане на Н. Г.Г. да й бъде предоставена информация относно това дали личните й данни са обработвани от дружеството, целите на обработване, категориите лични данни, получателите и категориите на получателите, пред които са разкрити, както и копие от личните данни, които са в процес на обработване. Изрично е направено искане за предоставяне на данните за периода от 03.04.2019 г. до 03.04.2025 г., както и всички носители на лични данни- договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данните й, за да извърши проверка. Със заявлението не са конкретизирани договорите, които жалбоподателката е сключила с "Кредисимо" ЕАД. В подробно писмо - отговор от 5.05.2025 г. и в срока по чл.12, пар. 3 от Регламент 2016/679 администраторът на лични данни е предоставил исканата информация, като по последното искане за достъп до носителите на лични данни изрично уточнява, че формата е "компилация, съдържаща всички лични данни, стига компилацията да дава възможност субектът на лични данни да е уведомен и да провери законосъобразността на обработването". Към отговора са приложени и копие на договора за потребителски кредит № 3108435/ 9.01.2025 г., приложение №1 към него, стандартен европейски формуляр, общи условия за предоставяне на кредити, справка за всички кредити на Н. Г., издадена на основание Наредба №22 на ЦКР на БНБ / л.30- 33/. С жалбата до съда е оспорен "изричен отказ" да предостави "всички" носители на лични данни, въз основа на които обработва личните данни на жалбоподателката като са направени доказателствени искания, които целят да докажат, че са налице и други договори за кредит, отново неконкретизирани. Нито в искането по чл. 15 от Регламент 2016/679 до администратора на лични данни, нито в жалбата до съда са посочени конкретни договори, които жалбоподателката иска да получи като носители на личните й данни. По така направеното и описано по-горе като съдържание заявление е предоставена информация с писмото- отговор, в което няма изричен отказ за предоставяне на конкретна, поискана от жалбоподателката информация, нито отказ за предоставяне на конкретно копие от лични данни по смисъла на чл.15, пар.3 от Регламента. Към отговора са приложени справки, включително такава, направена в Централния кредитен регистър на БНБ, поради което правилно съдът приема, че за жалбоподателката не е налице правен интерес да търси съдебна защита срещу така постановения отговор. Съгласно чл.15, пар.3 от Регламента администраторът на лични данни има задължението да предостави копие от личните данни, които са в процес на обработване. В съображения по т. 28 и т. 45 от решение по дело С-487/21 е посочено, че от буквалния анализ на първото излречение на чл. 15, пар. 3 от Регламента следва, че тази разпоредба предоставя на субекта на данни правото да получи точно и разбираемо възпроизвеждане на личните си данни, разбирани в широк смисъл, предмет на операции, които могат да бъдат класифицирани като обработване, извършено от администратора и това право предполага правото на получаване на копие от извлечение на документи, дори от цели документи или от извлечения от бази данни, но под условие - ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да може да упражни предоставените му с този регламент права. Следователно, за да е налице отказ, срещу който да е допустима съдебна защита, администраторът на лични данни трябва да е отказал предоставянето на копие от извлечение от документ или копие от цял документ, необходимо на субекта на лични данни да защити свои права по регламента. Не е такъв настоящия случай, защото както заявлението по чл.15 от Регламента до ответника, така и жалбата до съда не съдържат никакви конкретни факти, от които да може да се направи извод за наличието на спор между страните и отказ за предоставяне на копие от конкретни договори за кредити. Ответната страна претендира присъждане на разноски и такива се дължат, предвид изхода на делото. Ответникът е искал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като искането е направено с отговора по частната жалба, подписан от юрисконсулт с пълномощно по делото. Съгласно чл.143, ал. 3 от АПК при отхвърляне на оспорването ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 37 от ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претендираният размер е в рамките, посочени на подзаконовия нормативен акт и следва да бъде уважен. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение