Определение № 1384 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1129/2023 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5972/05.04.2024 г., подадена от адвокат Г. Б. в качеството му на пълномощник на „Б. - 91“ ООД, с която се иска изменение (допълване) на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 677/20.03.2024 г., постановено по т.д. № 1129/2023 г. на ВКС, І т.о. С молбата се претендира осъждането на касатора С. П. С. да заплати на „Б. - 91“ ООД сумата 9 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Й. П. в качеството му на пълномощника на С. П. С., в който се поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Сочи се, че от една страна липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, а от друга страна - че действията, за които е сключен представения договор за правна защита се изразяват основно в изготвянето на отговор на касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на доводите на страните, приема следното: Налице са предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението № 677/20.03.2024 г. по т.д. № 1129/2023 г. на ВКС, І т.о. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. С. срещу решение № 7/01.02.2023 г. по в.т.д. № 160/2022 г. на Великотърновски апелативен съд. С определението не са присъдени разноски, претендирани от ответника по касация „Б. - 91“ ООД. С отговора на касационната жалба пълномощникът на „Б. - 91“ ООД е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 9 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. С отговора е представен договор от 14.06.2023 г. за правна помощ и процесуално представителство пред ВКС, сключен между „Б. - 91“ ООД и адв. дружество „Б. и партньори“. В т. 6 от договора е отразено, че е платено и получено на ръка възнаграждение по договора в размер на 9 600 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касация има право на разноски, когато не е допуснато касационно обжалване. Неоснователно е възражението на касатора С. С., че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не следва да се уважава, поради липсата на доказателства за реалното заплащане на посоченото в договора адвокатското възнаграждение. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ако в договора е предвидено плащане в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Настоящият състав намира, че становището в отговора на молбата, че действията, за които е сключен представения договор за правна защита се изразяват основно в изготвянето на отговора на касационна жалба, има характер на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение е основателно по следните съображения: Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство на „Б. - 91“ ООД, както за първата, така и за въззивната инстанции, е в размер на 3 498.36 лв. с ДДС за всяка инстанция, докато уговореното възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 9 600 лв. с ДДС. Като се има предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото в производството по допускане на касация, както и че в случая процесуалната защита на дружеството се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба, уговореният хонорар от 9 600 лв. с ДДС се явява прекомерен. Според настоящия състав в случая следва да се присъдят разноски в полза на „Б. - 91“ ООД в размер на 2 625 лв. ( ѕ от присъдения адвокатски хонорар за въззивната инстанция от 3 498.36 лв.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,