Определение № 4357 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2022 г.

Образувано е по две частни жалби. От Т. П. Й. е подадена частна жалба № 5581/09.09.2021 г. против разпореждане № 251/14.07.2021 г. и разпореждане № 732/19.02.2020 г. Оплакванията касаят изобщо делбеното производство, кръгът от лица, между които е допусната дебата и общи оплаквания за нарушение на права по ЕКЗПЧОС, Хартата за правата на човека и Конституцията. Не са развити конкретни оплаквания, свързани с обжалваното разпореждане. От Д. П. П. е подадена частна касационна жалба № 5583/09.09.2021 г. против същото разпореждане № 251/14.07.2021 г. и определение от .. 07.2021 г. Развити са оплаквания за нарушение на КПЧОС, Конституцията на Република България, ГПК, ЗН. Нито едно от оплакванията не е свързано с мотивите на обжалваното разпореждане, а касаят оплаквания, свързани с кръгът наследници, събиране на доказателства за това между кои лица е следвало да се допусне или да не се допуска делба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частна жалба № 5581/09.09.2021 г., подадена от Т. П. Й. е постъпила в срок. Съдът приема, че тя е само срещу разпореждане № 251/14.07.2021 г. Посоченото в нея разпореждане № 732/19.02.2020 г. е постановено от РС и с него са дадени указания до частната жалбоподателка. Като такова то не е подлежало и не е обжалвано пред въззивната инстанция. Частна жалба № 5583/09.09.2021 г. е върната частично с определение № 25/17.01.2022 г. в частта й по чл. 95, ал.5 ГПК против определение № 696/14.07.2021 г., с което е оставена без уважение молбата й за правна помощ. Така частната жалба остава висяща в частта, против разпореждане № 251/14.07.2021 г. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил следното: С разпореждане № 123/13.04.2021 г. са дадени точни и ясни указания до Т. П. Й. и Д. П. П. да изправят нередовностите на подадените от тях касационни жалби: № 2123/02.04.2020 г., подадена от Д. Й. П., № 2218/07.04.2021 г., подадена от Т. П. Й. и № 2282/09.04.2021, подадена от Д. П. П.. Указанията са свързани с изискванията за редовност на касационната жалба по чл. 284, ал.1, т. 3,4, ал.2, ал.3, т.1,т.2 и т.4 ГПК. Разпореждането с указанията е редовно връчено на всяка от трите жалбоподателки и в срока за всяка от тях, включително и продълженият такъв за Д. П. не е последвало уточнение и изпълнение на указанията. На 17.06.2021 г. Д. П. П. е подала уточняваща касационна жалба с изложение с вх. № 3973/21.06.2021 г. с изходящо пощенско клеймо от 17.06.2021 г. Тази уточняваща „касационна жалба“ е изпратена по пощата след изтичане на продълженият срок с определение № 576/11.06.2021 г. Като е съобразил нормата на чл. 63, ал.2, във вр. с чл. 285, ал.1 ГПК, съдът е посочил в определението по чл. 63 ГПК, че продълженият срок изтича на 16.06.2021 г. включително. Затова на основание чл. 64, ал.1 ГПК, уточняващата касационна жалба не е взета предвид. Тъй като нередовностите на касационните жалби не са отстранени, с обжалваното разпореждане те са върнати, съгласно изричната разпоредба на чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането е правилно. Законодателят е установил с нормата на чл. 284 ГПК изисквания за редовност на касационните жалби, за спазването на които следи служебно админисриращият съд, съгласно чл. 285 ГПК. Спазването на установените процесуални правила е гаранция за спазване правата на страните и равнопоставеността им. Затова съдът е задължен да дава указания на жалбоподателите за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на закона, а неизпълнението им е свързано с последиците, предвидени в чл. 286 ГПК – връщане на касационните жалби. Въззивната инстанция се е съобразила с цитираните процесуални правила и постановеното от нея разпореждане за връщане на трите касационни жалби е съобразено с нормите на ГПК. Оплакванията в двете частни жалби не са свързани с мотивите на обжалваното разпореждане. Направени са други оплаквания, касаещи тези и доводи на жалбоподателките в хода на делбеното производство. Въпросите обаче свързани с това дали да се допусне съдебна делба, по отношение на кои имоти, между кои лица и при какви квоти могат да се разглеждат само в първата фаза на делбеното производство, която е приключила с влязло в сила решение по допускане на делбата след постановяване на определението на основание чл. 288 ГПК по гр.д.№ 1651/2019 г. на ВКС, І гр.о. с което не е допуснат касационен контрол. Тези въпроси не могат да се пререшават нито във втората фаза на делбата нито в настоящото производство по двете частни жалби. Затова те са неоснователни и ще се оставят без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение