Определение № 1655 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 660/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Търговия – К“ ООД чрез назначения особен представител адв. Д. С. срещу определение № 421 от 11.12.2024 г. по т. д. № 578/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 3669 от 30.08.2024 г. по описа на ОС – Кърджали на „Търговия – К“ ООД, подадена от адв. Д. С., назначена за особен представител на дружеството в производството по т. д. № 20/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, против решение № 40 от 23.07.2024 г., постановено по т. д. № 20/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД от 09.02.2024 г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител на дружеството, но не е освободен от отговорност и е избран В. Д. Й. за управител на дружеството, и е прекратено въззивното производство. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради постановяването му в противоречие на процесуалния закон – чл. 29, ал. 4 ГПК. Излага, че при преценка наличието на противоречие в интересите на страната „Търговия – К“ ООД и представляващия я управител Р. Д. Б. въззивният съд не е изходил от конкретните факти по делото и е тълкувал нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК стеснително. Изтъква, че противоречието в интересите на представител и представляван произтича от предмета на делото – атакуваните с иска по чл. 74 ТЗ решения на ОС, които засягат права и интереси на представляващия ответното дружество управител – Р. Б., който противно на защитимия интерес на ответника „Търговия – К“ ООД исковете да бъдат отхвърлени срещу него, има интерес исковете да бъдат уважени. Счита, че предвид ясно установеното противоречие в интересите на ответника и неговия представител правилно първоинстанционният съд е назначил особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК на ответника „Търговия – К“ ООД и подадената от дружеството чрез него въззивна жалба е допустима и редовна и неправилно е върната с обжалваното определение. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба. Ответникът по частната жалба, Ф. А. А., оспорва жалбата като недопустима с доводи, че е подадена от лице без представителна власт. Изтъква, че жалбата е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията към касационна жалба – липсва изложение на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен по подробно изложените към същия мотиви. Претендира да му бъдат присъдени разноски за производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за допустима –подадена в срок от надлежна страна чрез назначен на страната от първоинстанционния съд за цялото производство особен представител, при легитимиран интерес да бъде проверена представителната власт на особения представител, като частната жалбата отговоря на установените в закона изисквания за нейната редовност и ще бъде разгледана от съда по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен. Видно от преписката по т. д. 578/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 3669 от 30.08.2024 г. от „Търговия – К“ ООД, подадена чрез адв. Д. С., назначена за особен представител на дружеството в производството по т. д. № 20/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, против решение № 40/23.07.2024 г., постановено по т. д. №20/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД от 09.02.2024 г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител на дружеството, но не е освободен от отговорност и е избран В. Д. Й. за управител на дружеството. Адвокат Д. С. е назначена за особен представител на „Търговия – К“ ООД с определение № 242 от 06.06.2024 г. по т. д. № 20/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, мотивирано с доводи, че е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, тъй като дружеството „Търговия – К“ ООД се представлява от управителя Р. Б. /доколкото вписването на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците в ТРРЮЛНЦ е спряно/, а съдружникът Ф. А. А. атакува законосъобразността именно на решението за освобождаването на Р. Б. като управител. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не може да сподели изводите на първоинстанционния съд, че ответникът следва да бъде представляван от назначен при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител. Посочил е, исковете са предявени от Ф. А. А. в качеството му на съдружник в дружеството, а ответник е самото дружество – „Търговия –К“ ООД, като управителят Р. Б. не участва по делото като самостоятелна страна, а като представляващ ответното дружество по иск, предявен от трето лице - съдружник. Счел е, че в тази хипотеза не може да се приеме, че е налице противоречие в интересите между представител и представляван, респ. че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител. Изтъкнал е, че при обжалване на решение на общото събрание по чл. 74 ТЗ от някой от съдружниците, всеки един от останалите разполага с процесуалната възможност, предвидена в чл. 74, ал. 3 ТЗ, да встъпи в делото съгласно разпоредбите на ГПК, да изразява становища, да сочи доказателства, включително да обжалва постановеното решение, поради което и при тези процесуални възможности на всеки от съдружниците, не може да се приеме, че между управителя като представляващ и самото дружество има противоречиви интереси по спора по чл. 74 ТЗ. Подчертал е, че управителят на дружеството не участва в процеса като самостоятелна страна, в лично качество, а страна по делото е дружеството, чийто представител е той. Обобщил е, че делото е с предмет и страни, които не дават основание да се приеме противоречие в интересите, поради което е намерил сезиралата го въззивна жалба, подадена от назначен особен представител на ответното дружество, без да са налице предпоставките за това, за нередовна. Като е съобразил, че дадените с разпореждане № 1607 от 20.11.2024 г. указания за подписване на въззивната жалба от лицето, което представлява „Търговия – К“ ООД съобразно отразеното в ТРРЮЛНЦ представителство не са изпълнени, а е постъпила молба вх. № 9893/04.12.2024 г. от Р. Д. Б. – управител на „Търговия – К“ ООД, с която изрично от името на представляваното от него дружество е заявил, че то не поддържа въззивната жалба, е намерил, че жалбата следва да бъде върната като нередовна, а въззивното производство, образувано по нея – прекратено. Определението е неправилно. Предвид нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Константна е съдебната практика, че предпоставките за назначаване на особен представител на страна в процеса се преценяват с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай. Макар преобладаващата съдебна практика по назначаване на особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК да касае случаи, в които представителят е насрещна страна в процеса, нито законът, нито съдебната практика ограничават приложението на процесуалната норма само до тази хипотеза, в който смисъл са изложените от въззивния съд мотиви. Противоречието в интересите, както е в процесния случай, може да произтича от предмета на делото и установимия въз основа на обективни факти по делото интерес на представителя делото да не бъде решено в полза на представляваната страна. В процесната хипотеза предмет на делото са предявени искове за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД от 09.02.2024 г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител на дружеството, но не е освободен от отговорност и е избран В. Д. Й. за управител на дружеството. Обективният интерес на ответника е исковете срещу него да бъдат отхвърлени. Изводимият от фактите по делото интерес на вписания управител на ответното дружество - Р. Д. Б., установим и от депозираните от него молби, е исковете да бъдат уважени. Последното противоречие в интересите на представляван и представител по това конкретно дело, установим по горните доводи от конкретните факти по делото, налага за гарантиране правото на защита на ответника „Търговия – К“ ООД, последният да бъде представляван от назначения му на основание чл. 29, ал. 4 ГПК от първоинстанционния съд особен представител. В този смисъл са дадените разрешения в съдебната практика с определение № 310 от 21.04.2011 г. по ч. т. д. 207/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 436 от 11.02.2025 г. по ч. т. д. 2768/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. По тези мотиви подадената от особения представител въззивна жалба не страда от сочената от въззивния съд с обжалваното определение нередовност и неправилно същата е върната като нередовна, а производството по въззивното дело прекратено. Като неправилно обжалваното определение ще бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивна жалба вх. № 3669 от 30.08.2024 г. по описа на ОС – Кърджали от „Търговия – К“ ООД. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение