Определение № 267 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3874/01.03.2018 г. на С. А. Е., чрез адв. Е. И., срещу разпореждане от 16.02.2018 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 5227/2017 г., с което е върната, заради неотстранени в срок нередовности, частна касационна жалба срещу поставеното по делото определение № 3999 от 06.12.2007 г. Иска се отмяна на разпореждането като незаконосъобразно. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон, след като е приел, че адвокатът на страната по делото не е надлежно упълномощен, апелативният съд е следвало да съобщи указанията за изправяне на нередовности лично на страната, а не адвоката и. Вместо това обаче, те са съобщени на пълномощника, за който е прието, че е без представителна власт. Сочи се и практика на ВКС в подобен смисъл. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ съдебен акт на апелативен съд, така допустима, а разгледана по същество е и основателна като съображенията за последното са следните: За да върне с обжалваното разпореждане частна касационна жалба срещу собственото си определение от 06.12.2007 г., апелативният съд е приел, че в дадения с разпореждане от 13.01.2018 г., редовно съобщено на 08.02.2018 г., едноседмичен срок, страната не е изпълнила в цялост дадените указания, а именно не е удостоверила надлежно важима за касационната инстанция представителна власт в полза на адвоката, подписал частната касационна жалба. Релевантните за настоящето производство обстоятелства по делото са следните: Ч гр.д. № 5227/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд е образувано по жалбата на Е., подписана от адв. Е. И., за отмяна на разпореждане 22.08.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. №7152/2015 г. за отказ настоящият жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване. С определение № 3999 от 06.12.2007 г. апелативният съд е потвърдил отказа на градския съд по чл. 83, ал. 2 ГПК. Срещу това определение, отново чрез адв. И., е подадена частна касационна жалба вх. № 3874/01.03.2018 г. С разпореждане от 13.01.2018 г. апелативният съд я оставя без движение като нередовна и дава указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и удостоверяване на представителната власт на подписалия я адвокат, в едноседмичен срок, в противен случай същата ще бъде върната. Тези указания са съобщени на адв. И. на 08.02.2018 г. С молба от 15.02.2018 г. пълномощникът представя изложение и моли срокът за представяне на пълномощно да бъде продължен с две седмици, тъй като не може да осъществи връзка със своя клиент. По искането за продължаване на срока липсва произнасяне на апелативния състав. С разпореждане от 16.02. 2018 г. частната касационна жалба е върната, като съдът се позовава на представеното в първоинстанционно производство пълномощно от жалбодателя в полза на адв. И. – л. 64 гр. д. №7152/2015 г., СГС. Видно от пълномощното в него не е посочена изрично инстанцията за която се отнася, обратното – посочено е, че важи и в производство по отмяна ( използвана е типова адвокатска бланка за пълномощно като графа „да завежда и води делото до приключването му пред….. инстанция“ стои непопълнена). При това положение, съгл. чл. 34, ал. 4 ГПК приложеното по делото пълномощно има сила до завършването му във всички инстанции по делото, включително касационната. Респективно указанията на апелативния съд за удостоверяване на представителната власт на адвоката за пред касационната инстанция чрез представяне на друго пълномощно и потвърждаване на извършени до момента процесуални действия се явява незаконосъобразно, а оттук незаконосъобразно е и връщането на частната касационна жалба заради неизпълнение в срок на това указание. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че апелативният съд не е следвало да съобщава указанията за изправяне на нередовности по частната касационна жалба на адвоката, за който е приел, че е без представителна власт, а лично на страната. В хипотезата когато адвокатът наистина не разполага с представителна власт за съответната инстанция и съобщаване нему на указанията, срокът за изпълнението им не би започнал да тече изобщо, защото съобщаването би било нередовно. Връчването или съобщаването на адвокат е редовно и равностойно на лично връчване или съобщаване само тогава когато същият разполага с надлежно учредена представителна власт. Обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Частна касационна жалба вх. № 3874/01.03.2018 г., предмет на отменяното разпореждане, е в срок и администрирана и не се налага връщане на делото на апелативния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,