Определение № 2044 от 07.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2023 г.

Производството е по чл. 123 ГПК и е образувано е по искане на М. Ж. Д. за определяне на компетентния съд, който да разгледа гр.д.№ 7139/23г. по описа на СГС и който да се произнесе и по подадената по същото дело молба за допускане на обезпечение на предявения иск. Гражданско дело № 7139/23г. по описа на СГС е образувано по предявен от М. Ж. Д. против Софийски градски съд иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че вземането на СГС, за принудителното удовлетворяване на което е образувано изп.д.№160/2023г. на ЧСИ Г. Н., е погасено по давност. В това производство ищецът е подал и молба за допускане обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното производство, в рамките на което са предприети изпълнителни действия срещу находящ се в [населено място] недвижим имот. В молбата си молителят е посочил, че след образуване на производството по подадената от него искова молба вече двама съдии, определени като докладчици на принципа на случайното разпределение, са се самоотвели, както и, че очакванията му са и останалите да се самоотведат, доколкото ответник в производството е СГС, последният компетентен да се произнесе по иска по правилата на родовата и местната подсъдност. Счита, че това обстоятелство ще забави необосновано дълго производството, особено и предвид необходимостта от бързо произнасяне по молбата за обезпечаване на иска, а изчакване на процедурата по чл.23, ал.3 ГПК ще обезсмисли искането му за налагане на обезпечителна мярка и ще го лиши от ефективна и еквивалентна защита. Настоящият състав на ВКС намира, че искането на М. Ж. Д. Върховният касационен съд на Република България да определи по реда на чл. 123 ГПК кой съд е компетентен да разгледа делото и молбата му по чл.389 ГПК е процесуално недопустимо. Нормата на чл. 123 ГПК е приложима само ако компетентният съд не може да бъде определен по правилата на Глава XІІ, "Подсъдност" ГПК. В случая е налице изрична правна уредба за местно и родово компетентния съд в правилата за подсъдността, както и изрична процедура по чл. 122 ГПК за разрешаване на спора за подсъдност, поради което производството по чл. 123 ГПК е неприложимо. Изложените в искането на молителя твърдения за два самоотвода и очакванията му за самоотводи и на останалите съдии от СГС, участващи в случайното разпределение, са изцяло неотносими при преценка налице ли са предпоставките на чл. 123 ГПК за определяне на компетентен съд от Върховния касационен съд на Република България. Към настоящия момент липсват данни за самоотвод на всички съдии от СГС, а налице ли са предпоставките на чл. 22 ГПК е суверенна преценка на всеки съдия. Дори всички съдии от СГС да се отведат от разглеждане на спора, приложима ще бъде процедурата по чл. 23, ал. 3 ГПК и Софийският апелативен съд ще следва да определи кой окръжен съд да разгледа исканията на ищеца. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение