Решение № 4918 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Елпида - 2007“ ЕООД, чрез адв. М. Дакова като процесуален представител, против решение № 3319 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 570/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията са, че предметът на премахване, разпореден с процесната заповед няма характеристиките на строеж, а представлява преместваем обект. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник кметът по устройство на територията на Община Русе, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Извършената по повод на касационната жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК констатира недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба. Съображенията са следните: С оспореното решение, Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на „Елпида-2007“ ЕООД срещу заповед № РД-01-3526/12.11.2024 г. на зам. кмета по устройство на територията на община Русе, с която на осн. чл.225а, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено на Община Русе в качеството й на собственик на ПИ с идентификатор 63427.2.5409 по КККР на гр. Русе, да премахне строеж от VІ категория „бариера“, намиращ се на границите между ПИ с идентификатор 63427.2.5409 и ПИ с идентификатор 63427.2.1597 по КККР на гр. Русе по [улица]. За да постанови горния резултат съдът е приел, че за оспорващото дружество е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като е носител на право на ползване /ограничено вещно право/ на незастроената част от земята, представляваща ПИ с идентификатор 63427.2.5409 – общинска собственост съгласно чл.3 от ЗОСоб. във вр. с §42 от ПЗР на ЗИД ЗОСоб., в който е построена жилищната сграда в режим на етажна собственост, в която притежава самостоятелен обект – апартамент. В тази връзка и съобразно приложените по делото документи за отчуждителни производства за парцели, които след одържавяването им са отредени за жилищно строителство, съдът обоснова изводи, че след реализирането му, същите са преминали в собственост на общините съгласно §42 от ПЗР на ЗИД ЗОСоб., а след изграждане на жилищни блокове в тях, собствениците на апартаменти придобиват право на строеж върху държавния/общинския имот, което включва в себе си и правото на ползване на незастроената част от имота, в който смисъл е разпоредбата на чл.15 /отм./ от Закона за собствеността. При изложените доводи и като приема, че жилищен блок „Катюша“, в който „Елпида-2007“ ЕООД притежава апартамент, е изграден по посочената процедура, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е носител на право на ползване, върху имот 63427.2.5409, в който се намира процесния строеж и има качеството на адресат на заповедта по см. на § 3, ал.1 ДР на Наредба № 25 за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от компетентните органи на община Русе. За да отхвърли жалбата на „Елпида-2007“ ЕООД, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт – издадена е компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По спорния въпрос относно вида на обекта, е установено, че същият е с характеристиките на строеж по см. на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, а твърденията на жалбоподателя, че е преместваем обект са отречени като неоснователни. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите в оспореното решение за допустимост на жалбата, предявена от „Елпида-2007“ ЕООД срещу процесната заповед. Противно на доводите на административния съд, констатациите са за отсъствие на правен интерес за дружеството от обжалване на издадения административен акт, поради което жалбата му е недопустима на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК и като се е произнесъл по съществото й, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати. Съставът на административния съд неправилно приема, че „Елпида-2007“ ЕООД разполага с процесуална легитимация да оспори заповед № РД-01-3526/12.11.2024 г., издадена от зам. кмета по устройство на територията на община Русе. Видно е, че дружеството свързва правния си интерес от оспорване на заповедта с твърдения, че притежава право на собственост върху апартамент в жилищна сграда и 1/8 ид. ч. от дворното място, в която е изградена, което се ползва за паркоместа, а съществуващата на място бариера ограничава възможността за паркиране на външни лица, поради което премахването й, разпоредено с процесната заповед, го засяга неблагоприятно. С оглед на горните доводи и след преценка на доказателствата по делото, настоящият касационен състав счита, че жалбоподателят не доказва качество, което да легитимира допустимостта на оспорването на издадения административен акт. Лицата с правен интерес да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Такъв интерес имат и лицата, които имат качеството на извършител на строежа или негов собственик и/или възложител, независимо дали са адресати, тъй като това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. „Елпида-2007“ ЕООД не притежава нито едно от горните качества. В конкретния случай, дружеството – жалбоподател не е адресат на заповедта. Видно от мотивите и диспозитива на същата, задължения за премахване са разпоредени по отношение на Община Русе в качеството и на собственик на ПИ с идентификатор 63427.2.5409 по КККР на гр. Русе, в който е разположен строежа, а „Елпида-2007“ ЕООД не е субект на възложеното с административния акт задължение и няма правен интерес от оспорването му. Същевременно дружеството не твърди, а и по делото не се установява, да е извършител на строежа или да притежава вещни права върху наредения за премахване строеж. Според констатациите на органа, неоспорени от жалбоподателя, извършителят на строежа е неизвестен. Оспорващото дружество не е носител на правото на собственост на терена, в който е изграден строежа, нито на ограничено вещно право върху терена, вкл. на учредено право на строеж върху чуждия имот, поради което нe разполага с право на съдебно оспорване на заповедта като възложител по чл. 161, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл.225а, ал.5 ЗУТ, а съображенията на първостепенния съд в обратен смисъл, мотивиращи заключението за допустимостта на жалбата, са необосновани и неправилни. Недоказано е, че дворното място, представляващо имот № 4173, кв. 312 по кадастралния план на гр. Русе, посочено в нотариалния акт на жалбоподателя, е имот с идентификатор 63427.2.5409 по КККР на гр. Русе, в който е разположен процесният строеж. От друга страна, видно от заповедта, поземлен имот 63427.2.5409 по КККР на гр. Русе, в който е ситуиран строежът, е общинска собственост съгласно чл.3 от ЗОСоб. във вр. с §42 от ПЗР на ЗИД ЗОСоб., а жалбоподателят не претендира да е носител на право на строеж в него. Същият твърди, че ползва терена на процесния имот, но не е представил доказателства за учредено вещно право на ползване, а фактическото такова е неотносимо към допустимостта на оспорването. Необоснована и незаконосъобразна е тезата на съда, че дружеството като собственик на апартамент, изграден в държавен имот, е придобило на осн. чл.15 /отм./ от Закона за собствеността, право на строеж върху него, което включва в себе си и правото на ползване на незастроената част от имота. Противно на посочените доводите, настоящият касационен състав, счита, че липсват предпоставки за приложимост на визираната разпоредба. Според чл.15, ал.1 ЗС, правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13, а според ал.3, правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята, т.е. правото на строеж включва и ползването на незастроената част от земята, ако е било отстъпено при условията на чл. 15 ЗС (отм.). Доказателства, установяващи, че жалбоподателят е носител на ограничено вещно право върху имот с идентификатор 63427.2.5409, по силата на правоприемство по отстъпено право на строеж върху същия въз основа на договор, сключен по реда на чл. 15 ЗС, не са представени по делото, от което следва, че същият не притежава право на ползване върху незастроената част от земята, както неоснователно е приел първостепенният съд. При тези данни, крайният извод е, че оспорващото дружество не доказва права на собственост по отношение на наредения за премахване строеж, нито вещни права върху имота, в който се намира. Ползата от обекта, разположен в чужд имот и без установено правно основание, не може да обуслови констатации за доказани права по отношение на процесния строеж. Предвид изложеното, оспорената заповед не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя „Елпида-2007“ ЕООД, нито създава задължения за него. Той не е адресат на задължението за премахване и не представя титул за собственост за обекта, нито се легитимира като негов извършител или възложител. От горното следва, че дружеството не притежава право да обжалва заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като за него липсва правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК, а изводите на първостепенния съд в обратен смисъл са необосновани от доказателствата и неправилни от материалноправна страна. Съдебното решение, постановено при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК за допустимостта на първоинстанционното производство, следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение