Определение № 253 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 344/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 452/16.І.2014 г. на м на з и х, подадена чрез редовно упълномощения за това гл. юрисконсулт на о д „З” против определение № 6 на състав от Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 3.І.2014 г., постановено по ч. т. дело № 4758/2013 г., с което – на основание чл. 274, ал. 4-във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК - е била оставена без разглеждане неговата частна касационна жалба срещу определение № 1107/1.ХІ.2013 г. на Хасковския ОС по ч. гр. дело № 779/2013 г.: за връщане на въззивна жалба с вх. № 18534/15.VІІІ.2013 г. на м-вото на земеделието и храните, постъпила срещу първоинстанционното решение № 544/17.VІІ.2013 г. на РС-Хасково по гр. дело № 233/2013 г. Представителят на м частен жалбоподател поддържа общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС, като се инвокират доводи, че първоинстанционното решение било постановено по осъдителен иск с цена 17 526.39 лв., а също и че разгледаното от първостепенния съд дело имало характера на гражданско, а не на търговско. С оглед това м на з и х претендира отменяването на атакувания съдебен акт за прекратяване на частното касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Х. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящата частна жалба на м на з и х ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Видно от исковата молба с вх. № 1865/28.І.2013 г. по описа на РС-Хасково е, че срещу ответното [фирма]-гр. Х. м-вото настоящ частен жалбоподател е предявило два отделни обективно кумулативно съединени иска: за главница в размер на 7 629.87 лв., претендирана като надплатено възнаграждение по сключен помежду им на 24.01.2005 г. договор „за изпълнение на строителство” - т.е. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск за неустойка /по чл. 14, ал. 3 от същия договор/ – в размер на сумата 9 896.52 лв., чието правно основание е в разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Всеки един от тези два иска е с цена над 5 000 лв., но по арг. от текста на чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ делото има характера на търговско, понеже търговецът изпълнител се е задължил да построи един миниязовир в землището на [населено място], [община], действайки по занятие, след като в предмета му на дейност са били изрично включени направата на канализация и други видове строително-монтажни работи. Съгласно чл. 72, ал 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск, а това нормативно положение опровергава тезата на м-вото частен жалбоподател, че „в настоящия случай се касае за решение по дело с цена на иска 17 526.39 лв.”. Меродавно е обстоятелството, че и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска, които първостепенният съд е разгледал по същество, имат за свой предмет правоотношение, отнасящо се до търговска сделка /арг. чл. 287 ТЗ/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение