Решение № 4131 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2013 г.

Решение № 4131 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Перник срещу решение № 99 от 22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 46 от 2013 г. по описа на Административния съд - Перник. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от адв. Манов, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата. Ответникът по касационната жалба, общински съвет - Перник, редовно призован, не изпраща представител. От същия е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се твърди неоснователност на същата и правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в отговора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС- Перник в производство по чл. 45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е отхвърлил жалбата на кмета на община - Перник срещу Решение № 368 на общински съвет - Перник, прието с протокол № 1 от заседание на общинския съвет, проведено на 10.01.2013 г., с което е потвърдено решение № 351, обективирано в протокол № 20/19.12.2012 г. по т. 1 и е изменено същото по т. 2. С решение № 351 по протокол № 20/19.12.2012 г. Общински съвет - Перник на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2, чл. 20 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 52, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е преобразувал Общинско предприятие /ОП/ "Стопанисване и управление на общинската собственост" и ОП "Спортни имоти" в ново общинско предприятие под наименование ОП "Стопанисване и управление на общинската собственост" и е разпоредил общинската администрация да предложи ново длъжностно щатно разписание и бюджет на новото предприятие за 2013 г. до внасянето на бюджета на община Перник за 2013 г. Решение № 351/19.12.2012 г. на ОбС - Перник е било върнато от кмета на общината за ново разглеждане в упражняване на правомощията му по чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. В изпълнение на процедурата по чл. 45, ал. 5, 6 и 7 от ЗМСМА Общински съвет - Перник е разгледал повторно върнатото му за преразглеждане решение, като на свое заседание от 10.01.2013 г. с 23 гласа "за" при проведено поименно гласуване е приел свое решение № 368, с което е изменил решение № 351/19.12.2012 г. в неговата т. 2. Изменението се изразява в това, че в т. 2 от същото, след израза "да предложи" се добавя: "...проект за Правилник за правилник за дейността на новото предприятие, в който да се определи предметът на дейност, структурата, управлението и правата и задълженията". ОбС - Перник е приел повторно решение № 351/19.12.2012 г. в останалата му, неизменена част. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспорените решения - второто - в изменителната му част, а първото - в потвърдената му част, за издадени от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което са законосъобразни. Съдът е приел, че оспорените решения са постановени от общинския съвет на посочените в същите правни основания - чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2, чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 52, ал. 2 от ЗОС. Съдът е заключил, че с оглед разпоредбата на чл. 17 от ЗМСМА именно общинският съвет като орган на местно самоуправление е в правомощията си да решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. Съгласно цитираната в оспорените административни актове разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, законът е оправомощил общинския съвет да приема актове по придобиване, управление и разпореждане с общински имоти. Съгласно другата, цитирана като основание за издаване на двете решения разпоредба - тази на чл. 52, ал. 2 от Закона за общинската собственост, управлението на имоти - общинска собственост, освен от самата общинска администрация, може да се осъществява и чрез общински предприятия, създадени по решение на общинския съвет. С върнатото за ново разглеждане решение № 351/1912.2012 г. Общински съвет - Перник е приел решение, с което слива две общински предприятия, натоварени до този момент с управлението на отделни категории общински имоти, в едно общо ОП "Стопанисване и управление на общинската собственост". След изменението на същото решение при повторното му разглеждане, АС - Перник е приел, че доколкото с изменението е предвидено предметът на дейност, структурата, управлението и новото длъжностно разписание на новообразуваното предприятие да се определят с бъдещ Правилник, не е налице реално, а само предстоящо сливане на двете общински предприятия. Въпреки това АС - Перник се е мотивирал, че и двете решения на ОбС - Перник не са постановени в противоречие на действащите материалноправни разпоредби. Според първостепенния съд при постановяване на решенията не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същите отговарят на изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, тъй като фактическите мотиви за издаването им се съдържат както в предложението на общинските съветници, по повод което е прието решение № 351/2012 г., така и в мотивите на разгледалите това предложение постоянни комисии към общинския съвет, така и в самите обсъждания на проведените заседания на местния орган на самоуправление. По горните съображения АС - Перник е приел, че жалбата на кмета на община Перник е неоснователна, а оспорените с нея решения на общинския съвет, поради липса на основания по чл. 146 от АПК се явяват законосъобразни. Касационната жалба е неоснователна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно АС-Перник е заключил, че приетите от ОбС - Перник решения за създаване, съответно преобразуване - настоящо или предстоящо - на общински предприятия за управление на общинска собственост, е изцяло в материалната компетентност на общинския съвет като орган на местно самоуправление съгласно изричните разпоредби на чл. 17 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 52 от Закона за общинската собственост. Същите текстове от относимите закони са посочени като правно основание на издадените решения, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4, предл. второ от АПК. Оспорените актове на ОбС - Перник съдържат и фактически основания за издаването си съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4, предл. първо от АПК във вр. с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Неоснователни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за немотивираност на решенията, тъй като фактическите основания за издаването им не се съдържали в документи - елемент от административната преписка по издаването им, постановени от същия административен орган, издал обжалвания акт. Действително основните фактически основания за издаване на процесните решения се съдържат в докладната записка от група общински съветници, инициирали приемането на решение № 351/2012 г. Същата докладна записка е обсъдена на заседания на няколко постоянни комисии към ОбС - Перник, в които отново участват общински съветници. Отделно от това при приемане на съответните оспорени решения са проведени обсъждания на самите заседания на общинския съвет. Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че всички гореизброени документи, елемент от административната преписка по издаване на процесните решения на ОбС, са подписани от общински съветници, участвали и в гласуването им, следва да се приеме, че са налице фактически мотиви за постановяване на оспорените решения с оглед предвиденото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение