Определение № 5586 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Национално Тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 15.03.2024 г. по к.н.а.х.д № 196/2024 г. по описа на Административен съд Благоевгред, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящия случай Административен съд - Благоевград не обсъдил връзката на двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове. Сочи, че вече има решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези, по които вече СЕС се е произнесъл. Ответната страна не е взела становище по делото. С оглед актуалната съдебна практика и уеднаквяването на противоречивата съдебна практика относно допустимостта на частната жалба, се приема, че частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото административният съд е приел, че му е служебно известно, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, поради което е с преюдициално значение за произнасянето по настоящата жалба срещу решение на Районен съд - Гоце Делчев, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG05102022/5800/ Р8-1741/23.03.2023 г., издадено от Директора на Националното Тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-София, с което е установено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за пътно превозно средство с регистрационен № [рег. номер], представляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на А. Гушков е наложена глоба в размер на 1800 лева. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение