Определение № 8576 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Б. Г. Б., чрез адвокат Л. Борисова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, срещу Определение № 901 от 27.02.2026 г. и Определение № 1480 от 14.04.2026 г. на Административен съд - Велико Търново, постановени по административно дело № 168/2026 година. С Определение № 901 от 27.02.2026 г., съдът е оставил без разглеждане и е прекратил съдебното производство по жалба с вх. № 1122/17.02.2026 г. на Б. Г. Б. срещу мълчалив отказ на „Неткредит“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни по депозирано от Б. Г. Б. искане от 15.12.2025 г. за предоставяне на документи и информация относно сключен договор за потребителски кредит. С Определение № 1480 от 14.04.2026 г., съдът е допълнил Определение № 901 от 27.02.2026 г. в частта за разноските, като е осъдил Б. Г. Б. да заплати на „Неткредит“ ООД разноски в размер на 102.26 евро или 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател Б. Г. Б. твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваните определения поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че в процесния случай по подаденото от него искане има частично произнасяне от страна на „Неткредит“ ООД, като не са представени изисканите в цялост документи и информация в законоопределения срок, поради което е налице формиран мълчалив отказ. Излага аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни е предоставил изисканата му информация под формата на електронен файл. Поддържа, че в така изпратения файл липсва изисканата с искането информация – договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него. Релевира доводи, че в случая не са налице предпоставките на чл. 37а, ал. 1 ЗЗЛД, поради което изводът за недопустимост на жалбата е незаконосъобразен предвид липсата на категорични доказателства за изпълнение на задължението на администратора на лични данни. По отношение на определението, с което е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на администратора на лични данни, наведа доводи за липса на дължимост на такива, а при условията на алтернативност, позовавайки се на практиката на СЕС твърди, че такива се дължат в размер на 50.00 лв. Моли съда да отмени обжалваните определения. Ответникът по частните жалби „Неткредит“ ООД представя писмени отговори, в които изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваните определения и моли да бъдат оставени в сила. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащи на оспорване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата срещу Определение № 901 от 27.02.2026 г., постановено по административно дело № 168/2026 г. по описа на АС – Велико Търново е неоснователна по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни е отговорил в рамките на срока по чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 с изпращане на отговор до Б. Б., чрез пълномощника му адвокат Борисова. Отговорът е изпратен на електронния адрес на адвокат Борисова, така, както е посочено в заявлението за упражняване на права по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В акта е посочено, че се предоставя достъп до лични данни посредством приложен формуляр, който съдържа извлечение от регистъра с лични данни на финансовата институция, както и че се осигурява достъп до сигурна система за достъп от разстояние по смисъла на съображение 63 ОРЗД до личните данни и техните носители, чрез платформата на „Неткредит“ ООД и предоставяне на търсените документи чрез електронна поща. В отговора допълнително е пояснено, че при необходимост от съдействие за достъпване до документите заявителят може да се обърне за информация към представител на дружеството на електронна поща info@netcredit.bg. При тези фактически обстоятелства съдът е достигнал до обоснован извод, че не е налице формиран мълчалив отказ, поради което оспорването е лишено от предмет. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че отговорът не е изпратен на посочения адрес, както и че със същия не се предоставя исканата информация и носителите на лични данни. Съдът правилно е констатирал, че дружеството е адресирало отговора си на заявлението по чл. 15 ОРЗД към електронната поща на пълномощника на субекта на данни, към който са прикачени два файла, но същият не е отворен от адресата. Не се твърди и не са налице такива данни по делото заявителят да е потърсил допълнителна информация или съдействие, за да достъпи до документите, изпратени на посочения електронен адрес в отговора. Съдът вярно е отбелязал, че дори и да се кредитират тези твърдения на частния жалбоподател (за което няма основания), това не обуславя наличие на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая администраторът се е произнесъл в законния срок по заявлението на субекта на данни и е уведомил същия за това по надлежен начин. Ако жалбоподателят е считал, че неговото съдържание не удовлетворява искането му, е разполагал с възможността да го оспори по предвидения в закона ред, съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. С оглед изложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на Определение № 901 от 27.02.2026 г. по адм. дело № 168/2026 г. на АС – Велико Търново, са неоснователни. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Правилно с Определение № 1480 от 14.04.2026 г. по адм. дело № 168/2026 г. АС – Велико Търново е присъдил претендираните от администратора на лични данни разноски за юрисконсултско възнаграждение.Присъдените разноски от 102,26 евро (200 лева) са в минимален размер, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и не са налице основания за редуцирането им. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на „Неткредит“ ООД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател Б. Г. Б. следва да заплати направените разноски на дружеството в размер на 60 евро за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,