Определение № 96 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 469 от 16.10.2018г. по гр.д.№ 1091/2018г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав № 46 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 307/2017 г. и е осъдил на основание чл. 78 ал.3 ГПК М. О. М. да заплати на И. П. Й. – Н. сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна з ащита. В срока по чл. 248 ал.1 ГПК е постъпило искане от касаторката М. О. М. чрез особения представител адв. Б. Н. за изменение на определението в частта за разноските. В молбата се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като производството пред ВКС спрямо ответниците не представлява фактическа и правна сложност. При условията на евентуалност се поддържа, че разноски на ответниците не се дължат поради непредставен списък по чл. 80 ГПК. Ответницата И. П. Й.-Н. е подала отговор, в който изразява становище, че искането за намаление на размера на присъдените разноски е неоснователно, защото определеният адвокатски хонорар е съобразен с изискванията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения и материалния интерес на ищцата по делото. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира молбата на М. О. М. за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските за основателна. Предявените обективно съединени искове са разгледани от първоинстанционния съд като неоценяеми и съгласно чл. 70 ал.1 ГПК въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан от касационната инстанция. В този случай минималният размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет обн. ДВ бр.64/2004г. е 500 лв. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция и съдържанието на подадения от ответницата писмен отговор, настоящият състав на ВКС приема, че договореното от ответницата И. П. Й. – Н. адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78 ал.5 до двойния размер по чл.9 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1000 лв., в какъвто размер е уважена претенцията за разноски от първоинстанционния и въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.