Определение № 185 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3564/2020 г.
ВКСII гражданско отделение12.11.2020 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я без уважение подадената от С. М. К. молба за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 2800 от 17.04.2019г. по гр. д. № 12242/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2017 г. по гр. д. № 52380/2012 г. на Софийския районен съд О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.309, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от С. М. К. молба с вх. № 5135295 от 14.08.2019 г. за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 2800 от 17.04.2019г. по гр. д. № 12242/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено с решение от 24.10.2017 г. по гр. д. № 52380/2012 г. на Софийския районен съд. С молба вх. № 5122303/17.07.2019 г. молителката е поискала отмяна на въззивното решение на основание чл.303 ГПК С посоченото решение на районния съд е признато за установено по предявения от С. Т. К. иск по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.31, ал.2 ЗС, че С. М. К. има задължения към ищеца в размер на сумата 225 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид.част от недвижим имот и ответницата е осъдена да му заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 144,50 лв., ведно със законнната лихва върху нея от 05.11.2012г. до окончателното ѝ изплащане, както и 867,31 лв. разноски. Настоящият състав на ВКС приема, че молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: По реда и на основание чл.309, ал. 1, вр. чл. 282, ал.2 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на влезли в сила решения, срещу които е подадена молба за отмяна. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а съгласно чл.404, ал.1, т.1 ГПК такива са само осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая решението по чл. 415, ал.1 ГПК не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение, респ. не попада сред актовете, за които е приложима процедурата за спиране на изпълнението /в този смисъл е опр.№ 27 от 23.01.2017г. по ч. гр.д. № 298/2017г. на ВКС, II г.о.; опр. № 407 от 29.10.209г. по ч.гр.д.№ 4060 на ВКС, III г.о. и др./. Преценявайки изложените в молбата за отмяна обстоятелства и данните по делото съдът намира, че липсват основания за спиране изпълнението на решението и в осъдителната му част. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,