Определение от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Л. А., подадена чрез пълномощник адвокат В. Сачева, срещу решение № 27481/18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2086/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на И. Л. А., срещу Решение № 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждания № 214-00-11188-3/29.08.2023 г., 214-00-11188-4/31.08.2023 г. и 214-00-11188-5/31.08.2023 г. и е отказано спиране на предварителното изпълнение на разпореждане № 214-00-11188-5/31.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че с решение рег.№ 3641 от 04.03.2025 г. по гр. дело № 53845/2023 г. по описа на 144-ти състав на СРС е уважен иск на касатора с правно основание чл.1 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.3 от ЗУТОССД за установяване осигурителен стаж за периода от 02.06.2017 г. до 11.05.2028 г. Признава, че посочено решение не влязло в сила. Ответникът директор на ТП на НОИ София-град, в писмени бележки чрез процесуален представител старши юрисконсулт Н. Околска оспорва касационната жалба. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване, като счита, че решението противоречи на материалния закон. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба и представеното в съдебно заседание решение на СРС, Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е Решение № 1040-22-614/17.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София – град потвърждаващо Разпореждане № 214-00-11188-3/29.08.2023 г., за отмяна на Разпореждане № 214-00-11188-1/29.11.2018 г. за отпускане на ПОБ; Разпореждане № 214-00-11188-4/31.08.2023 г., с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал .1 КСО и Разпореждане 214-00-11188-5/31.08.2023 г., с което е разпоредено на жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 13.11.2018 г. до 10.02.2019 г. в размер на 2 164.80 лв., с мотиви, че не са били изпълнени условията по чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за осигуряване на лицето при осигурител „Кредитинс Груп“ ЕООД за периода от 02.06.2017 г. до 11.05.2018 г.. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, след като е приел, че за жалбоподателката са били подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурителя „Кредитинс Груп“ ЕООД за периода м.02.06.2017 г. до 11.05.2018 г. Същите са заличени служебно след влизане в сила на ЗП № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г., които са били оспорени по административен ред, потвърдени от директора на ТП на НОИ София - град, а в последствие и с Решение № 87/16.02.2022 г. на АССГ и Решение № 1445/09.02.2023 г. на ВАС. Заличаването на данните за осигурителния стаж при този осигурител представлявали нови данни и обстоятелства и следвало да бъдат взети предвид от административния орган при преценката за правото на ПОБ на жалбоподателката. След заличаването на осигурителния стаж при „Кредитинс Груп“ ЕООД жалбоподателката не отговаряла на изискването на чл. 54а, ал. 1 за минимален осигурителен стаж като осигурена за риска „безработица“. В тази насока били и мотивите на цитираните решения на АССГ и ВАС, като в последното било посочено, че А. за посочения период не е извършвала трудова дейност, която да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО., по сключения трудов договор и нямат статута на „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО“. От прочита на данните по делото се установява, че оспорените административни актове отнасящи се до възникването и упражняване на правото на парично обезщетение за безработица в конкретния казус са свързани с отразяване на данните за осигуреното лице по чл.5 ал.4 от КСО и основанието за подаването на тези данни. Отмяната на издаденото разпореждане за отпускане на ПОБ и последвалите разпореждания за отказ предоставяне на ПОБ и за възстановяване на получени суми е свързано с въпроса за наличие на определен трудов стаж при осигурителя „Кредитинс Груп“ ЕООД и в този смисъл спорът пред Върховен административен съд е обусловен от решаване на спора за наличието или не на този стаж. Следователно, решаването на спора пред Софийски районен съд по иска с правно основание чл.1 ал.1 т.1 и т.2 във вр.с чл.3 от ЗУТОССД е преюдициален за решаване на спора пред настоящата инстанция. В този смисъл Определение № 8217 от 20.07.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2006 г., VI о. и Решение № 13821 от 18.12.2024 г. на ВАС, 5-членен състав, постановено по адм. д. № 6221/2024 г. Налице са основания за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК, до приключване на съдебния спор по гр. дело № 53845/2023 г. по описа на СРС, по което страни са страните по настоящото производство и осигурителя „Кредитинс Груп“ ЕООД. Решението по висящото гражданско дело е от значение за разрешаване на настоящия спор за правото на лицето на парично обезщетение за безработица, тъй като развилото се административно производство относно издадените Задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г., е без участието на касатора в настоящото производство, по какъвто начин се е развило и съдебното производството във връзка с тяхното обжалване. В този смисъл посочения административен акт, както и постановените съдебни решения във връзка с него не произвеждат действие по отношение на И. Л. А., съгласно чл.177 ал.1 изр.първо от АПК. Определението, с което при проведеното на 05.06.2025 г. открито съдебно заседание е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,