Определение № 10282 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане вх. №18934/03.07.2026г. от Община Ковачевци, чрез адв. Николов, за допълване на решение № 7160 от 25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5039/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди се, че доказателства за извършване на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция са представени своевременно по делото. Иска се допълване на решението в частта за разноските, като на Община Ковачевци бъдат присъдени такива в размер на 500 евро. Насрещната страна – С. А. М. не изразява становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за допълване на решението в частта му за разноските за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 7160 от 25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5039/2026 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 62 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 451/2025 г. по описа на Административният съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата на С. А. М. против заповед № РД-255 от 25.08.2025 г. на кмета на община Ковачевци. Разноските за адвокатско възнаграждение, дължими се при този изход на делото на ответника в касационното производство не са присъдени. Съдът е установил, че претенцията за разноски е своевременно предявена и описана в списък на същите, но адвокатското възнаграждение в представения по делото договор за правна помощ е уговорено за заплащане по банков път, а доказателства за извършено плащане не са представени до края на съдебното заседание, в което делото е приключено. Производството по чл. 176а от АПК е акцесорно по характер и цели да отстрани процесуален пропуск, допуснат при произнасянето на съда относно разноските. Настоящата инстанция намира, че искането за допълване на решението е неоснователно, тъй като пропуск при произнасяне на съда в частта за разноските не е налице. Искането на ответника е разгледано изцяло по допустимостта и основателността му, като е възприет краен извод за недоказаност на извършените разноски за адвокатско възнаграждение. Действително искателят, с писмена молба, е депозирал в деловодството на Върховния административен съд платежно нареждане № 999387/05.06.2026 г., с което община Ковачевци е заплатила по сметка на Н. Николов 600 евро за защита и представителство по АХД № 5039/2026 г. (неправилно посочени в молбата за допълване в размер на 500 евро). Молбата е входирана с вх. № 16688 на 09.06.2026 г., в 10:01ч. Видно от протокола от проведеното на 09.06.2026 г. последно по делото открито съдебно заседание, е приключило в 09:45 ч. Тези факти налагат извода, че платежното нареждане е депозирано след приключване на последното по делото съдебно заседание. С оглед на това, неоснователни са аргументите в искането за допълване, че събирането на доказателства за извършено от страната плащане на адвокатското възнаграждение е допустимо до постановяване на съдебното решение. Според т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, какъвто е настоящият случай, задължително трябва да се представят доказателства за това. Преценката за основателност на претенцията за присъждане на разноските се извършва съобразно исканията, възраженията и доказателствата, направени, респективно представени до приключване на съдебното дирене. В т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. е изяснено и, че събирането на доказателства приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. След тази фаза страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са вече приключили. Този принцип не прави изключение относно доказателствата за сторените в съдебното производство разноски. Чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, изисква представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Целта на списъка е изрично посочване пред съда на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като на присъждане подлежат единствено надлежно доказаните такива. Следователно с оглед приетото в цитираното тълкувателно решение и изискването на чл. 80 от ГПК, до приключване на последното съдебно заседание по делото, видът и размерът, както и реалното извършване на разноските следва да бъдат посочени и установени с релевантните доказателства. Поради изложеното, правилно ВАС, с решение № 7160 от 25.06.2026 г. е отказал присъждането на разноски на ответника в производството. При отсъствие на фактическо и правно основание за допълване на решението, искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.