Решение № 6256 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2010 г.

Решение № 6256 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград срещу решение № 543 от 28.10.2010 г., постановено по адм. дело № 747 от 2010 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отменен РА № 01-РА от 4.03.2009 г., издаден от младши инспектор "Местни данъци и такси" при община Благоевград и потвърден с решение № 1Р от 23.04.2009 г. на кмета на община Благоевград, с който на "Монца" ООД - гр. Благоевград, са определени за довнасяне задължения в размер на 8193,55 лв. ведно със съответните лихви за данък върху недвижими имоти за периода 1.01.2003 - 31.10.2008 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че правилно ревизията е била извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като са констатирани несъответствия между счетоводните отчетни стойности на недвижимите имоти на дружеството и декларираните такива пред органа на приходите, които са били в занижен размер, и това е довело до по-нисък размер на данъка. Органът по приходите е установил, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Констатирано е също, че преоценките не са правени в съответствие с разпоредбите на чл. 7 на СС 16 и промените в предназначението на земята не са отразени съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Декларирана е занижена отчетна стойност, а по счетоводни регистри земята е със завишена отчетна стойност, поради което необоснован е изводът на съда за липса на основание за извършване на ревизия на ответното дружество, като се твърди също, че съдът не се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. По тези съображения се иска отмяна на постановеното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - "Монца" ООД - Благоевград, в писмено възражение оспорва същата с доводи, че правилно съдът е приел, че ревизията не е следвало да се извършва по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради липсата на основания за това. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Парапанова, която е представила и писмена защита и е направила искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Благоевградският административен съд при повторно разглеждане на делото след отмяна на първоначално постановено решение с решение № 10314 от 2.08.2010 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3330 от 2010 г. е отменил РА № 01-РА от 4.03.2009 г., издаден от младши инспектор "Местни данъци и такси" при община Благоевград, потвърден с решение № 1Р от 23.04.2009 г. на кмета на община Благоевград, с който на "Монца" ООД - гр. Благоевград, са определени за довнасяне задължения в размер на 8193,55 лв. ведно със съответните лихви за данък върху недвижими имоти за периода 1.01.2003 - 31.10.2008 г. За да постанови този акт, съдът в изпълнение на дадени в отменителното решение на Върховния административен съд указания на оспорващото дружество, че носи доказателствената тежест за опровергаване констатациите в РА, е приел, че РА е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Предвид това, че ревизията е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 ДОПК, съдът е посочил, че за да се премине към този ред, органът по приходите е приел, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата на данъчното облагане. С оглед съдържащата се в чл. 124, ал. 2 ДОПК оборима презумпция, че фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, е приел, че оспорващото дружество е успяло да обори констатациите в РА относно наличие на обстоятелства, посочени в т. 4 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Ревизираното дружество съгласно водената от него счетоводна политика е избрало препоръчителния подход за последваща оценка на ДМА, при който обезценката е по реда на СС 36, който метод изисква всеки отделен актив да се отчита по цена на придобиване без натрупана до момента амортизация и без загуба от обезценка. Предвид избрания подход за дружеството не е било налице задължение за преоценка на ДМА. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, воденото от страна на дружеството счетоводство не е било в нарушение на закона. След като не е следвало да се извърши твърдяната преоценка на ДМА, съдът е посочил, че това не влияе върху данъчните задължения на дружеството по ЗМДТ, което обстоятелство е без значение за определяне на данъчната основа. Предвид това съдът е приел, че не е налице хипотезата на т. 4 на чл. 122, ал. 1 ДОПК, на която се е позовал органът по приходите, и като така, издаденият ревизионен акт се явява незаконосъобразен, поради което е бил отменен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото е безспорно, че ревизията на дружеството за определяне на дължимите данъчни задължения по ЗМДТ е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Към този ред органът по приходите може да пристъпи само когато са налице някои от обстоятелствата, изрично изброени в т. 1 до 7 вкл. на чл. 122, ал. 1 ДОПК. За да премине към този ред на облагане, органът по приходите се е позовал на т. 4, според която липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Изрично от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е имало основание органът по приходите да премине към този ред за определяне на данъчната основа за облагане по ЗМДТ, тъй като водената счетоводна отчетност дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Вещото лице е дало това свое заключение след извършена проверка на материалите по делото и проверка в счетоводството на дружеството. Експертизата не е била оспорена в производството и е приета като обективна и компетентно дадена, поради което правилно е ценена от съда като доказателство с оглед притежаваните от вещото лице специални счетоводни познания. Освен това вещото лице е заявило, че счетоводството е водено редовно съгласно изискванията на ЗСч, няма липсващи или повредени до степен негодни за ползване документи, както и не е установено използване на неистински документи или на такива с невярно съдържание. Съобразно възприетия и обявен от дружеството препоръчителен подход при оценка на ДМА, то не е имало задължението да декларира ДМА, така както е записано в РА, тъй като в него са посочени пазарните цени на имотите, които са по-високи от отчетната стойност. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изчисляването на основата и на размера на начисления данък недвижими имоти е следвало да бъде извършено по реда на чл. 21 и 22 ЗМДТ. Що се отнася до възражението в касационната жалба, че съдът е следвало да вземе предвид констатацията на вещото лице по изготвената експертиза за наличие на разминаване в данните за стойността на земята, която е била декларирана със занижена отчетна стойност, а по счетоводни регистри е със завишена такава, то същото е неоснователно. Съдът е обсъдил тази констатация на вещото лице и правилно е приел, че това е основание за начисляване на данък върху разликата от 14 441 лв., която отчетна стойност не е декларирана, но не е основание за преминаване към особения ред по чл. 122 ДОПК за определяне на данъка и за изчисления според установената справедлива (пазарна) цена, която е различна от цената на придобиване и не е нито данъчната оценка на имота, нито пък тяхната отчетна стойност, които имат предвид разпоредбите на чл. 21 и 22 ЗМДТ. Предвид изложените съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалвания пред него РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,