Определение № 11893 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби срещу решение № 1541/ 25.04.2025 г. по адм. д.№ 945/ 2024 г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отменено по т.2 решение на Факултетния съвет на Факултета по икономически и социални науки при Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", обективирано в Протокол № 194/ 30.09.2024 г., с което е избран гл. асистент Г. В. С. за "доцент" по област на висшето образование "Сигурност и отбрана", професионално направление 9.1. Национална сигурност към катедра "Политически науки и национална сигурност" на Факултета по икономически социални науки. Със същото решение са присъдени разноски в полза на П. А. А.. Подадени са следните касационни жалби:1. от Факултетния съвет на Факултета по икономически и социални науки при ПУ "Паисий Хилендарски" като издател на оспореното пред административния съд решение, 2. от Г. В. С. - избран с отмененото решение за "доцент", 3. от П. А. А., който е първоначален жалбоподател пред първоинстанционния съд. В открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. представителят на Върховната касационна прокуратура прави довод за недопустимост на касационната жалба на П. А. А. по съображения, развити в заседанието. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като извърши проверка по допустимостта на касационната жалба на П. А.. А., намира същата за недопустима по следните съображения: В касационната жалба са развити аргументи за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът е трябвало да върне преписката на Факултетния съвет с указания за приложение на закона. Вместо това съдът приема неправилно, че е безпредметно преписката да се връща на ФС, а след влизане в сила на решението на административния съд висшето училище може да обяви провеждане на нов конкурс. Касаторът твърди, че съдът е нарушил чл. 173, ал. 2 от АПК, защото е трябвало да върне преписката за продължаване на конкурса и избиране на П. А. за "доцент". Направен е петитум касационната инстанция да отмени решението в тази част и да бъде постановено връщане по същество преписката да се върне на ФС с указание, че Г. С. не може да бъде избран за доцент, тъй като не отговаря на законовите изисквания, а допускането му до конкурс е незаконосъобразно. С диспозитива на оспореното първоинстанционно решение е отменено решение на Факултетен съвет, с който е финализиран конкурс по ЗРАСРБ за заемане на академична длъжност "доцент", за участие в който са допуснати Г. В..С. и П. А.. А.. В мотивите е посочено, че делото не следва да се връща като преписка, защото трябва да се проведе нов конкурс. Съдът посочва, че Г. С. не представя монография по смисъла на закона, а за А. становищата на членовете на Научното жури и рецензиите са, че същият не отговаря на изискванията за заемане на академичната длъжност "доцент". Поради това няма диспозитив по чл.173, ал. 2 от АПК за връщане на преписката за органа за ново произнасяне. По делото не е подавана молба за допълване на решението. При тези данни се налага извод, че касационната жалба на П. А. А. е само срещу мотивите на постановеното първоинстанционно решение, поради което е основателно становището на представителя на ВКП за недопустимост на касационната жалба. Правото на касационно обжалване предполага правен интерес от търсената съдебна защита. В случая са оспорени мотивите към първоинстанционното съдебно решение. Мотивирането на съдебните актове се свързва с необходимостта властническата воля на съда да се основава на ясни съображения, т.е. да са известни причините за постановяване на даден съдебен акт /к.р. №7/30.06.2020 г. по к.д.№ 11/2019 г./. Предвид чл. 172а, ал. 1 от АПК решението е външния израз на това какво постановява съда, каква е волята му. Съгласно ал.2 към решението се излагат мотиви, които обективират начина, съжденията за формиране на волята, т.е. решението на съда. В т.18 от ТР№1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението си съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите на решението не са източник на силата на пресъдено нещо, макар да са задължителна част от съдържанието на съдебния акт, в която се обосновава волята на съда, отразена в диспозитива. В тях се съдържат констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, по тях не се формира сила на пресъдено нещо и поради това мотивите не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, какъвто е настоящия случай. С оспорване на решението на ФС и неговата отмяна жалбоподателят е постигнал целения от него резултат и решението се явява благоприятно за него по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК. подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати в тази част. Предвид изложеното и на основание чл.215, т.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение